На днешния ден можем да си спомним за Джон Форбс Наш младши (John Forbes Nash Jr.), американският математик, който печели Нобелова награда за икономика за работата му в Принстън върху теорията на игрите.
Той е роден на 13 юни 1928 г. в градчето Блуфилд, Западна Вирджиния.
В своята автобиография Джон Наш отбелязва, че това, което запалило интереса му към математиката, била книгата на Ерик Темпъл Бел – Men of Mathematics, и по-конкретно едно есе, посветено на Пиер дьо Ферма (френски юрист в Парламента на Тулуза и математика с голям принос в развитието на съвременния математически анализ и теорията на числата). Още докато е ученик в горните класове Джон Наш посещава лекции по математика в Блуфийлд Колидж. По-късно следва в Технологичния институт Карнеги (днес университет Карнеги Мелън) в Питсбърг, Пенсилвания, където първо учи инженерна химия, а после химия, преди да се ориентира към математиката. През 1948 г., следвайки съвета на Джон Синдж, завършва едновременно бакалавърска степен, и магистратура по математика, след което получава стипендия от Принстън. Той също така е приет и в Харвард, но продължава своята работа в Принстън.
Наставникът на Джон Наш и бивш професор към „Карнеги Тех“ Р. Дж. Дъфин пише писмо за препоръка, което се състои от само едно изречение: „Този човек е гений.“
В Принстън Джон Наш работи върху своята теория на равновесието. Защитава докторат през 1950 г. с дисертация върху некооперативните игри. Дисертацията му, писана под ръководството на Албърт Тъкър, съдържа дефиницията и свойствата на понятието, което впоследствие става известно като „равновесие на Наш“. Изследванията му излизат в три статии: „Equilibrium Points in N-person Games“ (1950 г.), „The Bargaining Problem“ (1950 г.) и „Two-person Cooperative Games“ (1953 г.).
След блестящ старт на научната си кариера, през 1957 г. Джон Наш заболява от параноидна шизофрения, от която се възстановява тридесет години по-късно.
Джон Наш започва да проявява забележими признаци на шизофренно поведение през 1958 година. Изпада в параноя и през април-май 1959-а е приет в болница „Маклийн“, където му поставят диагнозата параноидна шизофрения, придружена от лека форма на депресия и понижено самочувствие. След изпълнения с проблеми престой в Париж и Женева, Джон Наш се завръща в Принстън през 1960-а.
Според университетската легенда, Наш се превръща във „Фантома от Файн Хол“ (Файн Хол е математическия център на Принстън), който бродел посред нощ като призрак, драскайки разни загадъчни уравнения на черната дъска. Легендата е описана в художествената книга The Mind-Body Problem от Ребека Голдщайн.
В края на 1980-те, Наш започва редовно да се свързва с други математици които осъзнават, че това наистина е той и, че новата му работа има стойност. Те сформират група, която се свързва с комитета по Нобелови награди към Банката на Швеция, за да свидетелства, че Наш действително заслужава да бъде награден и психическото му здраве позволява това.
През 1994 г. Джон Наш получава, заедно с Райнхард Зелтен и Джон Харшани, Наградата за икономически науки на Шведската банка в памет на Алфред Нобел за принос към икономическата теория и в частност към теорията за игрите.
Теория на игрите е клон от приложната математика или по-точно дял от нея за изследване на операциите, който изучава стратегически математически модели и взимането на решения в конфликтни ситуации. Конфликтни са ситуациите, при които има две враждуващи страни с противоположни цели. При това, резултатът от всяко действие на едната страна зависи от начина на действие на противоположната страна. Примерите за конфликтни ситуации са многобройни. Класически пример в това отношение са военните действия. Редица ситуации в областта на икономиката (особено при наличие на свободна конкуренция) са конфликтни ситуации, в които играчите избират различни ходове, опитвайки се да максимизират възнаграждението си. Участващите в конфликта страни се наричат играчи. Ефективността на решенията на всеки играч зависи от неизвестните решения на останалите играчи и от други обстоятелства.
Освен научния интерес, теорията на игрите е обект на внимание и в популярната култура. Филмът „Красив ум“ (2001 г.) е вдъхновен от живота на лауреата на Нобелова награда и специалист в областта на теорията на игрите Джон Наш.
Според Силвия Назар, автор на книгата „Красив ум“, през февруари 1995 г. се взима решение наградата по икономика да се отнася за обществени науки, което разширява нейното присъждане в области като държавно право, психология и социология. Според нея също така, Комисията по награда за икономика се променя така, че да включва и двама не-икономисти, докато преди това нейният състав е бил от петима икономисти. Все пак членовете на комисията към 2007 г. включват четирима икономиста от пет, и секретар на комисията неикономист. Хърбърт Саймън, например, е първият неикономист, спечелил наградата през 1978 (той има докторат по политология), но все пак неговото влияние в икономиката е известно.
Джон Наш и съпругата му Алиша загиват в автомобилна катастрофа с такси на 23 май 2015 година.
