Емил Брандийски, Икономически живот
В началото на седмицата се проведе обществено обсъждане в Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), относно заявленията на дружествата от сектор топлоенергетика за цените на топлинната енергия и диференциалните цени на тока, произвеждан от тях. Поради начина на провеждане, а именно дистанционно участие, в събитието се включиха единствено омбудсмана на България Дияна Ковачева и председателя на движението Изправи се БГ Мая Манолова. Целта на заседанието бе да се чуе мнението на защитниците на гражданите относно безумните искания от страна на Топлофикационните дружества за повишаване цената на топлоенергията.
От страна на участниците, които изразиха несъгласието си с исканите увеличения бяха представени доводи като надвзетите през предходна година суми, поради абсолютно погрешната заложена цена за закупуването на газ от 30.50 лв. за 1 MWh. Бе засегнат и фактът, че най-голямото топлофикационно дружество в България – Топлофикация София, не е предоставило на КЕВР финансов отчет за 2020 г. На това основание е логичен и изводът, че ако такъв липсва, КЕВР не би могла да се позове на каквито и да е точни данни за реалното състояние на дружеството, както и да прави каквито е да е преценки относно исканията на дружествата за увеличение цената на топлоенергията. Липсата на точни и коректни данни поставя под съмнение прозрачността и коректността на одобрената цена.
Не на последно място от Изправи се БГ засегнаха и въпроса относно решение на Върховният административен съд (ВАС) от края на миналата година, с което бе отменено решението на КЕВР за увеличението на цената на топлоенергията през 2017 г. Припомням, тогава цената на топлоенергията за столичани скочи с 23.96%, или 15.46 лв. за 1 MWh. Не бяха подминати и възмутителните искания на топлофикация София за драстично двуцифрено в процентно отношение увеличение на таксите за пренос и достъп до газопреносната мрежа, както и увеличенията на заплатите и разходите за ремонт за които официални данни няма, както и начина и методологията им на ценообразуване.
Последваха отговорите и разясненията на членовете от работната група на Комисията за енергийно и водно регулиране, които бяха меко казано смущаващи или направо глупави, непрофесионални и в много от случаите откровено неверни. Ето и по-важните от тях:
– В основата си комисията заяви, че не може да влияе кой знае колко на цената на топлоенергията, тъй като двата определящи фактора в ценообразуването (над 75%) били цената на природния газ и цената на квотите въглеродни емисии, които не зависели от тях. Човек би се запитал тогава какво може да свърши тази комисия, чиято цел е да защитава интересите на потребителите? Иначе казано, комисията може да редуцира само влиянието на оставащите 25% в ценообразуването, без гореспоменатите разходи. Следствие на „героичните“ им усилия в тази насока, те са редуцирали с около половин процент надолу исканата от столичното парно цена.
– По отношение на точността на прогнозиране на цената на синьото гориво за едногодишния период, председателят на КЕВР декларира, че 7% неточност (аз бих казал близо 8%) в цената е бил един много добър атестат. Разбира се той пропусна да каже, че тези проценти са всъщност над 20 млн. лв. надвзет приход от страна на Топлофикация София.
– По отношение на цената на квотите въглеродни емисии друг “експерт” пък заяви, че цената през последните месеци била растяла и всеки можел да вземе стойностите и чрез екселската функция AVERAGE можел да пресметне каква е тя. Наистина горко ни от такива експерти, които поради слаба компютърна грамотност ни предлагат да пресмятаме средна цена, каквото прави гореспоменатата функция, вместо да бъде пресмятана реалната средно-претеглена цена. Дори учениците от трети клас могат да сметнат, че ако купиш 1000 тона въглеродни емисии по 40 лв. за тон и следващия месец 100 тона въглеродни емисии по 60 лв. за тон, реалната средна цена на покупката ще бъде 41.81 лв. за тон, а не както би ги пресметнал експертът от КЕВР 50 лв. за тон, по указания от него начин.
Не случайно споменавам разликата в средна и средно-претеглена цена, защото постоянното натякване и по-точно посочените месеци, които видите ли, ще окажат влияние върху средната цена на газа или квотите, са месеци, през които закупуваните количества са в пъти по-малко от количествата, които се закупуват през самия отоплителен сезон, тоест относителната им тежест в целия едногодишен ценови период е несъществена.
– По отношение на разходите за заплатите на служителите в Топлофикация София – от КЕВР посочиха, че е нямало увеличения от 2 години и не можело да не се вдигат. Това обаче е лъжа, която лесно би се доказала, а всеки който провери разходите за заплати в отчетите на ТС за последните пет години, сам ще се увери, че те растат с високи темпове. Още повече, в доклада на КЕВР се твърди, че е направена оптимизация на персонала и той е намален с 10%. Е, няма как разходите за заплати да се увеличават всяка година, още повече, ако редуцираш ненужния персонал. Да не забравяме и 12-те милиона за така наречените „социални разходи“ допълнително към заплатите.
– По отношение на решението на съда, с което се отмени решението на КЕВР за увеличение на цената на топлоенергията от 2017 г., за което от Топлофикация София също се оправдаха, че чакат отношението на КЕВР вече близо 6 месеца – членовете на комисията мълчаха. Гръмко мълчаха абсолютно всички, сякаш въпросът въобще не бе зададен. Сякаш този въпрос не засяга всеки един столичен потребител на парно и топла вода.
Последният „пирон в ковчега“ на успокоението за благоденствие на потребителите на столичното парно бе забит лично от председателя на комисията Иванов, който успокои всички, че въпросът за точното определяне на цената за покупките на газ и съответно емисиите въглероден диоксид ще бъде решен още през 2027г., от която дата законово ще бъде въведено ежемесечно дистанционното отчитане на водомерите и топлинните разпределители. Естествено той пропусна да информира потребителите на топлинна енергия, че цялата процедура по въвеждането на това отчитане ще ни струва допълнително парите за един отоплителен сезон и четворно увеличение на годишната такса, която плащаме на топлинните счетоводители за в бъдеще.
Цялата тази процедура ще ни върне 10 години назад, когато топлофикациите ни задължаваха да плащаме топлоенергията по реалните им месечни продажби и потребителите припадаха при появата на сметките през отоплителния сезон. Именно за това въпросното реално плащане бе заменено с прогнозни месечни сметки. Но както се казва – това тепърва предстои да се случи, освен ако цялата тази глупост не бъде премахната до тогава.
От цялото обсъждане на доклада за цените на топлинна енергия, всъщност стана ясно едно. Комисията за енергийно и водно регулиране е една беззъба комисия, която може да влияе на справедливото определяне на цената на топлинната енергия едва на 25% от ценообразуващите елементи.
А дали е така?
Ето няколко въпроса за размисъл относно теорията, която проповядвам от години и която, ако до сега имаше пожелателен характер, то сега той вече е наложителен. Основният принцип е, че парите, които даваме за топлоенергия се влияят от два основни фактора – количество и цена. На потребителите на топлоенергия им е отнето правото да влияят на който и да е от тях. До тук става ясно, че и регулаторът не може да влияе на цената, каквото е всъщност задължението им. Остава обаче въпросът – с цел по-ниски сметки – може ли да бъде повлияно на количеството на топлоенергия, за която плащаме и която ни продава топлофикация. Представете си хипотезата, при която ни продават с от 20-30% по-малко топлоенергия. Моята хипотеза е, че това може да се случи ако:
1. Бъдат оптимизирани параметрите на абонатните станции, от които в действителност се определя количеството топлоенергия, която топлофикациите ни продават.
2. Бъде подобрена автоматизацията в абонатните станции. Сега част от системата в абонатните станции е с ръчно залагане на параметрите и се променя два пъти в годината.
3. Бъдат поставени отделни топломери за топлата вода и отоплението в сградите, като контролен елемент от автоматизацията на процеса.
4. Бъдат намалени загубите от пренос по топлопреносната мрежа. В момента с всяка година те се увеличават според финансовите отчети на ТС, въпреки че всяка година се залагат по-ниски прогнозни стойности от предходната година. Общите загуби (разходи по пренос) на топлоенергия надхвърлят вече 20% от общото количество произведена топлоенергия. За това е нужно и преизчисляване на хидравличните потоци по топлопреносната мрежа и при целесъобразност изграждане на допълнителни помпени станции.
5. Бъдат намалени загубите от пробив в топлопреносната мрежа чрез подмяната на нови изолирани тръби с високо качество. Нещо което не е правено от години.
В последните 20 години никога не е засяган въпросът по оптимизация на количеството топлоенергия, продавана ни от топлофикационните дружества.
Горепосочените стъпки са крайно необходими, защото поглеждайки заявлението на Топлофикация София за отделните компоненти в ценообразуването, те са поискали 59.20лв. за производството на 1 MWh топлинна енергия и 35.11 лв. за пренос на MWh топлинна енергия. Така от столичното дружество са образували цена от 94.32 лв. за цена на топлоенергията без ДДС.
Тези пет предложения биха оптимизирали количеството ненужна топлинна енергия, която в момента топлофикациите ни продават. А това са между 20 и 30% от продаваната ни в момента топлоенергия. Намаляването й би довело до редуциране на нуждата от производството на огромните количества топлинна енергия и респективно намаляването на суровините и въглеродните емисии, необходими за производството й.
Докато горепосочените цели не бъдат постигнати, преди всяко увеличение на цената на топлоенергията ще слушаме как КЕВР няма да позволи рязкото й поскъпване, а по време на приемане на решенията за поскъпването ще ни обяснява как от нея нищо не зависи.
