Новият кабинет, който и да влезе в състава му, не трябва да допуска прекъсване на предоставените средства в подкрепа на бизнеса. Вместо въвеждане на нови мерки, фирмите се нуждаят повече от окрупняване и опростяване на сегашните, смята Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара (БСК).
„Станахме свидетели чрез оперативните програми как нещата се случват изключително бавно – буквално 7-9 месеца минават, докато едно предприятие получи ликвидна подкрепа, която му е необходима за погасяване на задължения и поддържане на нормална оперативна дейност“, обясни тя. По думите й подобни забавяния се забелязват и при отпускането на помощи в подкрепа на заетостта.
„Наблюдава се и разлика в сроковете на отпускане на различните мерки“, допълни Минчева
Във връзка със спазването на срока по внасянето на Националния план за възстановяване и устойчивост заместник-председателят на Българска стопанска камара коментира, че ако Планът не бъде депозиран в Европейската комисия навреме, то тогава България рискува да загуби позиции, които и без това не са завидни, спрямо другите европейски страни.
„Датата 30 април е важна, защото от нея започва двумесечен срок по одобрение на ЕК на този план, въз основа на което Европейският съвет може да приеме решение за изпълнение. Ако това решение бъде предоставено, то тогава страните могат да получат 13% авансово плащане за техните проекти“, каза още Минчева в телевизионно интервю.
„С други думи, още през август можем да получим тези средства“, коментира тя и допълни, че планът е в голяма степен вече готов и ако бъдат наново започнати промени в неговото съдържание, това би отнело месеци.
Искане за още средства от ЕС
АИКБ настоя в понеделник за допълнителни средства за подкрепа на предприятията през периода 2021-2027 година. Според организацията, че заложеният в Плана за възстановяване кумулативен растеж на БВП от 21,7% за периода 2021-2025 г., трябва да е по-амбициозен и да преследва минимум 6% ръст на годишна база. За да бъде постигнат този растеж, Асоциацията настоява да бъдат предвидени още 1,4 млрд. лева, осигурени посредством трансформиране от други области от грантове в нисколихвени кредити основно при финансирането на проекти за енергийна ефективност.
