На среща в Министерския съвет представители на бизнеса, правителството и синдикатите сключиха важни споразумения. Резултатите от разговорите бяха представени на пресконференция от председателя на КРИБ Кирил Домусчиев, председателят на АИКБ Васил Велев, вицепремиерът Марияна Николова, министрите на енергетиката и на икономиката Теменужка Петкова и Емил Караниколов и президента на КНСБ Пламен Димитров.
Изработени са решения по пакет от антикризисни мерки, каза вицепремиерът Марияна Николова.
Като „историческо“ Домусчиев определи тристранното споразумение. „Стигнахме до извода, че трябва да бъдем модерни работодатели и синдикати, да има един добър социален диалог, разбрахме се да заровим томахавките. Успяхме да постигнем консенсус по много теми, направихме компромиси за много неща – нещо, което мисля, че не е правено в България“, заяви Домусчиев.
Той обясни, че всички мерки, за които са се разбрали участниците в тристранното социално партньорство, ще бъдат изпълнявани през следващите 6-8 месеца. Те ще се реализират като законодателни промени, както и като реформи.
„Тук са приоритетите за абсолютно всичко, което трябва да се случи в рамките на следващите 6 месеца, за да създадем добра среда за правене на бизнес. Това тристранно споразумение има сериозно значение за преодоляване на кризата, която породи коронавирусът“, напомни още председателят на КРИБ.
Социалният министър Деница Сачева заяви, че една от най-важните точки в разговорите е споразумението за минималната работна заплата. „Това, което беше направено като компромис от работодателите, беше, че първите три дни болнични ще продължават да се плащат от тях. Синдикатите пък се съгласиха да не се връща доходът на най-бедните семейства”, поясни Сачева.
„На този етап нямаме решение за отпускане на допълнителен платен отпуск за майките на малки деца. Не се предвижда това да бъде прието, тъй като средствата се пренасочват към по-належащи сектори. Разходите за подобна мярка биха били най-малко 350 млн. лв. Отделили сме почти 1 млрд. лв., с които да подкрепим работодателите. Относно работещите родители в отпуск, ние им дадохме възможност за еднократна помощ. Днес се прие и да се удължи мярката за кредитите. За децата в предучилищна възраст от МОН направиха така, че да се осигурят допълнителни занимания за лятото. Вижданията на правителството в момента са, че родителите могат да се подкрепят с други мерки”, обясни Сачева.
Енергийният министър Теменужка Петкова благодари на социалните партньори за конструктивния диалог и допълни, че от това как ще се развива енергетиката, зависи доколко конкурентоспособен ще бъде българският бизнес.
Министърът каза още, че партньорите са се договорили за разработването на Маришкия басейн, тъй като функционирането му е важно не само за енергийната, а и за националната ни сигурност.
„Другата важна тема беше пълната либерализация на пазара на електроенергия. България е една от последните държави членки на ЕС, която не е направила това напълно. Сега се договорихме това да стане факт и да се извърши на няколко фази – първо на пазара на едро, а след това – и на пазара на дребно”, обясни Петкова.
Тя обясни, че за да се либерализира свободният пазар на електроенергия за битовите потребители, трябва да бъдат предприети редица стъпки. Първата от тях е да се разработят правила и механизъм за уязвимите клиенти. Този процес щял да отнеме до 5 години.
Петкова каза още, че т.нар. „зелена сделка” също е тама, по която кабинетът ще работи със социалните си партньори. Предвижда се Европейската комисия да насочи сериозен финансов ресурс към страните членки с оглед изпълнението на сделката.
„Работодатели, синдикати и правителство се споразумяхме по много важни въпроси, за които бизнесът отдавна алармира”, каза от своя страна председателят на АИКБ Васил Велев.
Той каза, че се очаква пазарният сегмент „ден напред” да стане факт до края на годината. И изтъкна, че е важно да се уредят взаимоотношенията между държавата и ТЕЦ-овете „Марица – Изток” 1 и 3. Настояването на бизнеса е въпросните централи да участват в търг за капацитети, както и да предоставят електроенергия на добри цени както за бизнеса, така и за бита.
„Правим нещо сериозно. То е уникално заради хоризонта, който си поставя – за зелената сделка и общия процес на либерализация на енергийния пазар са договорени 5 години”, обясни председателят на КНСБ Пламен Димитров.
Един от най-дългите раздели в новото споразумение е „Демография, образование, развитие”. Откроили са се девет важни точки, а Димитров коментира две от тях.
„Едната е за заселване на граждани от трети страни у нас. Вторият момент е да се разработи национална програма за жилищна политика”, обясни той.
Договорени са и препоръчителни индекси за заплати.
„В България има прекалено много общини и области и тази административна структура създава много проблеми във функционирането на държавата. Това е посока, в която трябва да се работи. В образованието има един раздел, който предлага да бъдат приемани повече студенти в приложните професии, за сметка на други, които очевидно нямат широко приложение”, обясни Димитър Манолов от КТ „Подкрепа”.
Според него едно от най-важните предложения е за реформа в социалното подпомагане. „В сегашното всичко е кърпено, преправяно и е твърде отдалечено от живота. Така се създават много проблеми”, обясни Манолов. Социалният министър Сачева се съгласила с това, че е необходима незабавна промяна.
„Важни приоритети намериха място в споразумението – мълчаливото съгласие, подобряването на средата, механизмът за определяне на минимална работна заплата. Много важно послание е социалните помощи да са обвързани с учене и полагане на труд. Важно е, че образованието ще се свърже с нуждите на бизнеса. В момент когато почти всички държави са объркани и нямат ясни виждания за бъдещето си, България не допусна огромни разходи. Това споразумение създава социален мир в тези условия, което дава добър сигнал за всички инвеститори. Направихме много компромиси, за да се случи това”, коментира председателят на Управителния съвет на Българската търговско-промишлена палата (БТПП) Цветан Симеонов./Вести БГ
