60% от търсещите препитание държат да имат право и на хоум офис
Последни сме в ЕС по работещи от вкъщи по време на пандемията
Не са липсвали и работодателите, които не са осигурили необходимата техника. Оказва се, че нормативно е регламентирано, че ангажимент на работодателя е и да осигурява 100% всички разходи за енергия, интернет, които са нужни за работа от дома. В КНСБ има сигнали, че на много места това не се е случило и
работодателите не са покрили тези сметки
и безопасни условия на труд, каза още Капитанов.
В момента повечето хора въпреки всички недостатъци предпочитат да работят от дома си. Голяма част настояват да работят така и го поставят като условие на работодателя и държат, ако не са изцяло работещи от дома, поне да са на смесен режим на работа. Няколко проучвания на световно ниво сочат, че над 60% от кандидатите за работа поставят условия да работят на хибридния модел, да посещават офис, но да могат да работят и от дома си. И това е световна тенденция, подчерта синдикалистът.
Има нужда от законово прецизиране на трудовата злополука по време на работа от дома, обясни още Капитанов. Трудовата злополука е такава по всяко време, в което служителят е на работа. В момента в закона е описано, че ако се случи инцидент в дома, когато той се използва като място за работа, това е трудова злополука. При такива инциденти има проверки, подробности и детайли, които в случай на инцидент се изясняват, обясни синдикалистът.
2309 са регистрираните трудови злополуки
за изминалата 2020 г., за сравнение през 2019 г. те са били 2731, което означава, че в годината на пандемията инцидентите са намалели с 422. Това става ясно от статистическите данни на Националния осигурителен институт. С малко над 300 на брой са намалели инцидентите на работното място през 2020 спрямо 2019 г. Инцидентите, станали на работното място, за 2020 г. са 1901, а на път за работа – 408, през 2019 г. На работа са пострадали 2241 души, а на път за работа – 490, сочат още данните на НОИ. 8 424 043 лв. са изплатените от НОИ средства за трудови злополуки за миналата 2020 г., съобщиха за „Монитор“ от ведомството. От данните става ясно още, че през 2019 г. разходите за трудови злополуки били в размер на 9 183 326 лв., което означава, че в годината на пандемия са платени близо 800 хил. лв. по-малко за трудови злополуки поради
по-малкото инциденти през коронагодината
сочат още данните на НОИ.
Според статистиките на Евростат обаче се оказва, че България е на последно място по показател на хората, които са работили хоум офис по време на пандемия. На челно място са страните Финландия, Люксембург и Исландия, а България е на последно, 26-о място с едва 1,2% работещи от дома на възраст от 15 до 64 години, след Румъния и Сърбия. Това може да се обясни с нуждата от допълнителна законова регламентация, правила и не на последно място е нужно технологично развитие.
Съкращават служители на хартия, за да вземат COVID помощи
Практиките на сивата икономика продължават да се развиват и по време на коронакризата. Според синдиката на КНСБ не липсват практики, в които заради пандемията и възможността дадена фирма да получи помощ от антикризисните мерки съкращават работници, но реално се уговарят с тях да продължат работа без договор.
Хората се съгласяват, притиснати от обстоятелствата или поради факта, че ще получат пари и от борсата, и от шефа си, обясни експертът по трудово право Тодор Капитанов. Тези практики обаче са в ущърб, защото този човек, който е съкратен фиктивно, трябва един ден да се пенсионира, трябва да има здравни осигуровки, а и след ползване на борсата веднъж няма да може да ползва обезщетение следващите 3 години. Всеки трябва да е наясно с правата си и на какво се съгласява, защото порочни практики ще има винаги. Сивата икономика продължава да е най-силна в секторите на строителството, леката промишленост, земеделието и авторемонтните дейности, каза още Капитанов. Една пета от икономиката на страната е в сивия сектор, сочат последните данни на бизнеса. Точният процент е 20,9%, които се равнява на около 23 млрд. лв. Това обяви Васил Велев, председател на управителния съвет на Асоциация на индустриалния капитал в България по време на кръгла маса по темата.
Анализ показва, че най-високи са дяловете на сивата икономика в областите Видин (33,5%), Ямбол (32,6%) и София-област (32,5%). Най-ниските дялове са установени в областите Кюстендил (24,1%), Смолян (23,6%) и Търговище (21,1%).
Основните проблеми остават недекларирането на доходи и получаването на пари под масата, обясни още Велев.
ГИТ наложи глоби за над 2 млн. лв за нарушения на работното място
2 259 360 лв. са наложените глоби от инспекторите на ИА „Главна инспекция по труда“ за първите три месеца на годината. Това става ясно от данни на ведомството.
През първите три месеца януари – март на 2021 г. са извършени общо 9930 проверки в 9265 предприятия от всички икономически дейности, сочат още данните на ГИТ.
Разпределението на проверените предприятия според броя на заетите лица в тях е следното: до 9 заети – 5305 проверки, 10-49 заети – 2650 , от 50 до 249 заети – 1031 проверки, от 250 до 499 заети –121. Най-малко проверки са извършени в предприятия с над 500 заети – 158 на брой, става ясно още от данните на инспекцията по труда.
Работещите в проверените предприятия пък са 434 085 лица.
Констатираните нарушения на трудовото законодателство пък са общо 46 637 на брой, сочи още статистиката. От ведомството са издадени 1915 наказателни постановления и сключени споразумения. В някои случаи се търси и административно-наказателна отговорност, обясняват още проверяващите. За същия период от време януари – март 2021г. Главна инспекция по труда е издала 5 разрешения за работа на лица до 16-годишна възраст.
Основен приоритет за инспекторите е осъществяване на контрол за спазването на трудовото законодателство. Спазване на нормите, регламентиращи заплащането на труда, законосъобразното наемане на работната сила, работното време и почивките с акцент върху малки и средни предприятия, както и тези със сезонен характер на дейността, заявиха още от Главна инспекция по труда.
Хванаха над 5000 нарушения в селското стопанство
За петте месеца на тази година инспекторите по труда са спипали 5153 нарушения в селското стопанство при направени 1382 проверки, съобщават от ведомството.
Случаите на работа без трудови договори са 54. Предоставените образци на трудови договори за краткотрайна сезонна селскостопанска работа за периода са общо 97 166, заявени от 899 земеделски стопани и тютюнопроизводители основно за отглеждане на лозя – винени, ягоди, череши и маслодайна роза.
Инспекцията по труда засили контрола в селското стопанство от началото на юни. За целта е направен анализ на отглежданите култури на територията на отделните области. На база сезонността им регионалните дирекции Инспекция по труда планират периода, в който да реализират масирани проверки на територията на дадена област. Основен акцент при проверките традиционно е законосъобразното възникване на трудовите правоотношения, тъй като селското стопанство е един от най-рисковите сектори по отношение използването на недеклариран труд. Инспекцията по труда напомня на земеделските стопани и тютюнопроизводители, че следва да наемат работна ръка по силата на трудов договор, като могат да използват всеки от регламентираните в Кодекса на труда видове договори.
Наемането на работници на еднодневни договори е само една от възможностите. Разработеният от ИА ГИТ софтуер за предоставяне на образците е създаден с цел максимално облекчаване на администрирането на този вид договори. Образците могат да се заявяват по всяко време, дори в извънработното за администрацията. Веднъж въведени в системата, данните за наетото лице могат да бъдат генерирани многократно. Системата разполага и с калкулатор, който изчислява автоматично размера на дължимия данък и осигурителни вноски за сметка на наетото лице, както и чистата сума, която то следва да получи. От началото на годината освен регистрираните земеделски стопани и регистрираните тютюнопроизводители могат да наемат работници по силата на еднодневни трудови договори./Монитор.Бг
