Не са малко светите обители в България, които притежават чудотворни икони.
Но единици са тези като Лопушанския манастир „Свети Йоан Предтеча“, в които не една и две икони на Божията майка, молитвите пред които помагат в беда.
Пророчицата
Първата от тях на Богородица „Милостивата“, отдавна излъчва знамения към хората за предстоящи беди. Така например в навечерието на Септемврийското въстание през 1923 година проплакала с истински сълзи. Те били прозрачни и наподобявали миро. Тогава стотици хора се изредили пред нея, за да се убедят с очите и с ръцете си в чудото. Други се опитали да събират сълзите в шишенца, за да си имат чудотворен запас, а трети се задоволявали с паленето на свещичка. Втория път това станало в навечерието на Втората световна война. Станалите след молитви пред нейния лик чудеса от 1937 г. са документирани в „Църковен вестник“. Чудеса пред тази икона се извършват и в наши дни. Изцеряват се хора, зачеват жени, които не са могли да имат деца. Други създават семейства и какво ли още не. Всичко, каквото поискате в молитва и с вяра, ще го получите. Искайте и ще ви се даде. Вярвайте, че това, което молите, ще получите“, казва игуменът Христодул.
Знаци
Той описва и още едно от чудесата на Лопушанския манастир. През 2015 г., в дните след Великден из черквата на светата обител се понесъл чуден аромат на миро. Малко след това на килимчето пред олтара са се появили два бледи отпечатъка на детски ръчички. С времето започнали да стават все по-тъмни, виждат се не само на повърхността, но и от долната страна на килимчето. Някои се съмняват, че отпечатъците са направени от дете, доведено в манастира, но не е така – това не са следи от длани, а от опаката страна на ръчичките, обяснява духовникът. Неговото единствено обяснение за поредното чудо е, че много майки идват тук в копнеж да се сдобият с рожба. От тях се иска единствено да бъдат искрени в молитвата си, вярващи в Бог и изпълнени с добри намерения към ближния.
Явление
Но в наши дни манастирът се прочу с чудното отриване на втора икона на Богородица, която миряните нарекоха „Зазиданата“ или „Закопаната“.
Ето как става това. На 28 декември 2013 г. телефонът на светата обител звънял на пожар. Монасите накрая прекъснали поредната си литургия, за да видят на кого толкова са притрябвали навръх коледните празници. Оказало се, че ги търси някаква жена, която се представила за Мария от София. Гласът й звучал развълнувано и тя обяснила, че имала пророчески сън. Видяла лика на Богородица, зазидан в една от манастирските стени. Светата жена била облечена в червени дрехи и имала сребърен ореол на главата. Тя предала на софиянката, че иска да излезе на свобода и да помага на християните. Мария се събудила доста притеснена. Картината от съня ясно се запечатила в главата й. Тя била убедена, че виденията й са истински, защото всичко сънувано видяла в цвят. Това според поверието значело, че нещата наистина съществуват някъде в пространството, а в случая – манастирът край монтанското село Георги Дамяново.
Указание Свише
„Присъни ми се чудотворна икона. Това не беше като сън, беше нещо повече. Сякаш участвах в него, сякаш чувах и знаех предварително всяка дума. Виждах различни цветове, образи. Убедена съм, че е Божие знамение. Светият Дух ми показа точното място, където е зазидана иконата. Тя вече искаше да излезе, да помага на българите. Не ми обясни защо е зазидана и кой го е направил. Вероятно някой е искал да я спаси от пожар, от грабеж. Аз съм вярно чадо на църквата, приемам светото причастие с тялото и кръвта Христови! Имате голямо богатство във вашата църква и дори не подозирате за това, вярвайте ми! Нека възкръсне“, почти през сълзи редила тя пред тогавашния игумен на Лопушанския манастир епископ Сионий. Без да е стъпвала никога в района на манастира, тя описала с изключителна прецизност прозорците. Наставленията й били да копаят на метър и половина височина в храма, като за ориентир ползват левия прозорец на храма. Разказала, че от външната страна на прозореца има много икони, но те са съвременни и дори изброила имената на светците, изографисани по тях. Това окончателно убедило свещениците, че жената действително е получила Божествено откровение.
Откриването
Разбиването на стената станало бързо. Още с първия удар в нея се чуло, че чука на кухо. Отворила се малка ниша, от която се показвал наяден от молци стар месал.
Когато разгънали парцала, той се разпаднал в ръцете им, но пък ликът на Богородица засиял в цялото си достолепие. Монасите били единодушни, че намирането на иконата е знамение за цялата страна и благословия за новата 2014 година. Веднага я изнесли на слънце, за да я почистят от мухъл и „върнат“ към живот. Разгледали я внимателно и стигнали до извода, че някога е била притежание на стария храм, който е унищожен от турците при потушаването на Чипровското въстание от 1688 година.
Версии
Според една от версиите именно тогава нечия вярваща в Бог ръка е зазидала иконата на Богородица с младенеца в стената с надеждата, че един ден ще се върне и ще я постави на полагащото й се място.
Тайната на иконата според епископ Сионий се крие в сребърния обков над главите на Девата и Младенеца. Среброто е един от малкото метали, които имат качеството да пречистват организма на болния. Ако се вярва на древните предания, колкото е по-старо, толкова повече болести лекува. Благородният метал в новооткритата икона е на 340 години, което ще рече, че с негова помощ и благословия могат да се церят 340 болежки.
Според първоначалния анализ иконата е на поне три века. „Храмът на манастира е построен през 1856 г. Тя е вградена при строителството му. Обковите по нея по първоначална оценка са от Чипровската златарска школа, която е изчезнала през 1688 г. поради потушаването на Чипровското въстание и изпепеляването и обезлюдяването на района. Излиза, че иконата е на около 350 години. Засега не можем да твърдим, че е чудотворна, тъй като няма свидетелства на миряни за това. Но сребърният й обков говори, че е била на голяма почит някога и че е извършвала чудеса. Смятало се, че когато някой човек получи Божествено изцеление свише, трябва да направи икона със сребърен или златен обков и да я дари“, завършва обясненията си епископ Сионий.
Зографът
Иконата е дело на неизвестен майстор, като е прието в епохата на Възраждането, когато творците не са увековечавали имената си по иконите. Допуска се, че е направена в Чипровската златарска школа. Зад гърба на Дева Мария са нарисувани два зелени кипариса, които са символ на непреходността на православието и безсмъртието на човешкия живот. Между тях е изографисана финикова палма – символ на божията благодат. Ясно личи също, че някога е била в храм, където е имало пожар, защото на гърба е леко обгоряла.
Каменни благословии от Света гора продават в обителта
Невероятно красиви послания върху камък се продават във входа на светата обител. Те са от мраморни късове, събирани по бреговете на Бяло море в подножието на Атон. Изографисани са за здраве и късмет и най-вече за Божия благодат на човека, който ги притежава. Посланията върху тях са нарисувани с червено, цвят – символ на кръвта на Христос, на старогръцки и са послания от Библията – „Аз съм началото и краят, алфата и омегата на всичко“, „Да нямаш други богове освен мен“, „Господ е победител“ и т.н. Всяко едно от тях носи вяра, надежда и любов за по-добро бъдеще. Има и такива, на които е изрисувана риба. Тя е древният символ на християнството, преди да се появят съвременните икони с ликове на светци с ореол на главите и църквата да почне да канонизира просиялите светци и мъчениците на вярата./Вестник Монитор
