България е изправена пред необходимостта спешно да търси устойчиви решения на замитани години наред проблеми в енергетиката. Това е заявил президентът Румен Радев по време на среща на „Дондуков“ 2 с ръководствата на синдикалните организации КНСБ и КТ „Подкрепа“. Приетото решение на заседанието на Европейския съвет от декември 2020 г. за ограничаване на парниковите емисии с най-малко 55% до 2030 г. спрямо нивата им от 1990 г., без адекватни мерки за подкрепа на процеса на трансформация на българската енергетика, изправя страната ни пред сериозно изпитание, бе общата позиция на участниците в срещата.
Това решение вече има правнообвързващ характер и възможностите за маневриране са силно ограничени. Въпреки това, на предстоящото на 24-25 юни заседание на Европейския съвет, на което България ще бъде представлявана от държавния глава, ще бъде направено всичко възможно да се отчетат националните специфики в енергетиката на България, както и различните стартови позиции на отделните държави. Президентът припомня, че на извънредното заседание на Европейския съвет през месец май 2021 г. е успял да отложи вземането на окончателно решение по тази тема, но то не може да бъде блокирано до безкрай.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров е призовал за повече откритост и предвидимост в процесите, които ще определят бъдещето на българската енергетика и в частност на въглищните електроцентрали. Той е изтъкнал, че отговорност за натрупаните нерешени до момента проблеми няма как да се търси от служебното правителство, тъй като „това е несвършена работа в годините назад“. „От три години настояваме за приемане на 5-годишен план за комплекса „Марица Изток“. Такъв няма. Липсата на решение ни е довело в тази изключително критична ситуация“, посочва Димитров.
От нетен износител на енергия, при затварянето на 4-те блока на АЕЦ „Козлодуй“, България се превърна в нетен потребител. А сега тенденцията е да стане нетен вносител на електроенергия, отбелязва президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов. По думите му, има опасност България да стане зависима от внос на скъпи инсталации за климатично неутрално производство на електроенергия. По време на срещата представители на синдикалните организации са изразили съжаление за липсата на достатъчно информация и предвидимост от досегашните управляващи за бъдещето на въглищните електроцентрали и заетите в тях.
Обща е позицията, че в краткосрочен план са необходими мерки за гарантиране на стабилността на енергетиката, включително в социално отношение. На последващ етап е нужно и приемането национална стратегия, с която да се постигнат устойчиви решения в сектора, така че да се гарантират националните интереси, конкурентоспособна икономика, автономност на сектора и правата на хората, които работят в него.
„Хората искат най-вече яснота. Трябва да има плавност, трансформация, трябва да има осигуряване на работните места и най-вече те трябва да бъдат в нашия фокус“, е подчертал президентът Радев.
Предстои служебният министър на енергетиката да предложи краткосрочни решения, така че централата ТЕЦ „Марица-Изток 2“ да продължи да работи след 1 юли, в комбинация с дългосрочни мерки. В Плана за възстановяване и устойчивост, по който работи служебният кабинет, също ще бъдат включени проекти, които да подкрепят автономността в областта на енергетиката.
