На 20 февруари църквата ни почита Св. Лъв, еп. Катански. Св. Агатон, папа Римски. Св. свщмчк Садок, еп. Персийски и 128 мъченици с него. Прпмчк Силвестър. На този ден се блажи – яде се риба и млечна храна.
Свети Лъв бил родом от Равена (Северна Италия). Той бил син на знатни и благочестиви родители и получил добро образование. Лъв преминал всички степени на свещенството. Той бил избран за епископ на град Катана (остров Сицилия), който се намирал близо до известния вулкан Етна. Като епископ св. Лъв се проявил със своето изключително милосърдие: грижел се за сираците, вдовиците, бедните, болните, странниците.
Той усърдно проповядвал и поучавал своето паство на закона Господен. За високите си добродетели и възвишен духовен живот той бил удостоен с чудотворна сила. Неговото чудотворство било известно и в императорския дворец. В дълбока старост св. Лъв Катански се преставил в Господа и бил погребан в църквата на света мъченица Луция. Той светителствал през годините 886-919 – времето на византийския император Константин Багренородни и българския цар Симеон Велики.
Св. Агатон, Римски папа, ръководил Римската църква от 679 до 682 година Свети Садок се възкачил на епископската катедра в персийските градове Салик и Ктизифон след свети Симеон, който пострадал за Христа. Една нощ свети Садок сънувал страшен сън. Като се събудил, свикал своя клир от презвитери и дякони (по онова време те се укривали, понеже се боели от царя) и започнал да им говори: – Тази нощ видях насън стълба, която стигаше до небесата. На нея в голяма слава стоеше свети епископ Симеон, аз бях на земята.
Свети Симеон ми извика: „Качи се при мен, Садок, не бой се. Аз се качих вчера, ти ела днес.“ След това видение и след думите на светеца не се съмнявам, че ще ме подложат на мъчения за Христа. Думите на свети Симеон: „Аз се качих вчера, ти ела днес“ означават, че той пострада миналата година, а на мен ми предстои тази година да понеса мъчения и смърт. След това започнал да поучава клира: – Обични мои братя и отци, да възлюбим Бога от цялата си душа и нашия Господ Иисуса Христа с целия си ум.
Като се покрием с бронята на вярата, да не се плашим от злото, да не изпадаме в ужас, ако ни постигнат мъчения и смърт, нека всеки от нас бъде добър воин на Христа. Ако трябва да умрем, нека умрем както подобава на съвършени. Ако ни е съдено да живеем, ще живеем както праведните. Дори и да умрем, ще умрем за нашия Спасител и няма да се боим от меча, ако чрез него трябва да влезем във вечния живот. Докато е още ден*, нека ревностно се потрудим за спасението на душите си, за да получим нетленните блага, да се удостоим с чест и безконечна слава в Царството Небесно, за да се слави името ни от християнския род.
Братя, нека молим Бог да изпълни скоро това, което ми се представи във видение. Защото онзи, който е от духа, с радост и неизказана любов се стреми да понесе мъчения и смърт за Христа и не се бои, понеже винаги е готов на такъв подвиг. За плътския човек смъртният час е страшен и ужасен.
Добродетелните хора обаче сами усърдно и великодушно се стремят към такава смърт, за да наследят вечен живот, а немарливите и нехайните се крият от смъртта. Защото ония, които обичат Бога, възлизат при Бога, а които обичат света, остават в света. Първите напускат тялото за радост и веселие, вторите остават да живеят, за да страдат и въздишат. /Вестник Марица
