Тръмп си отива, тръмпистите остават! Това е общо взето същината на вопъла, който българските тръмповци нададоха до небето. Ако го приемем като предупреждение към човечеството – добре. А то е високопарен лозунг, изваден от реквизита на социализма.
Човекът, който се справи с безработицата. Който стабилизира страната икономически и финансово. Който я постави „над всичко“. Който обгрижи работническата класа. Който скъса с политически коректното лицемерие и назова нещата в прав текст: за белите, за цветнокожите, за хомосексуалистите. Който се осмели да покаже недъзите на либерализма и бързия ефект от управлението на твърдата ръка. Който на сто процента изпълни предизборните си обещания…
Ето това е човекът! Доналд ли… Не точно
Това е един баварски ефрейтор, реализирал тези управленски постижения, като в кулминацията на успеха му за него беше готова да гласува не половината, а цялата страна. Той имаше политическата смелост да заяви: „Дайте ми Германия и след десет години няма да я познаете!“. И изпълни предизборното си обещание абсолютно – точно след десет години никой не можеше да познае Германия изпод развалините и милионите вонящи трупове.
Евъргрийни на този ефрейтор след неговата кончина през 1945-а никнеха тук и там из планетата до днес, ала за пръв път подобен уникат се появи в лоното на демокрацията, и то баш на върха й – президент на САЩ. Държавата, успяла да опази двестагодишната си демокрация, а и с най-голямата военна мощ, за да я защити, ако се наложи. Вероятно има и по-добри демокрации, например скандинавските, но при обезсилена Америка, респективно - и НАТО, тези демокрации за ден могат да станат от скандинавски на руски, да речем. А може и за часове, ако войската се изстреля от Калининградска област. Защото светът не е по-безопасно място, отколкото беше през трийсетте години на миналия век.
За да се прехласнеш по Тръмп, трябва да си с много къса историческа памет, дотолкова – че чак да дава на късо.
Той дори не е оригинален и като начинаещ диктатор
America first (Deutschland uber alles) е отровен лозунг, защото е истинска трагедия да превърнеш държавата, която дълго време е била пред всички, в „над всички“.
Да се възхищаваш от диктаторите: Адолф - от Мусолини, Доналд – от Ердоган, Путин, че за известно време и от Ким Чен Ун.
Да освирепееш срещу инакомислието, нападайки медиите, журналистите, артистичния свят, писатели, философи (Адолф направо ги пращаше в лагери), да не понасяш да те иронизират („Борат – 2“), да пищиш, че е нарушена свободата на словото, когато социалните медии те изключат заради зле прикрити призиви за насилие. И така само да потвърдиш сентенцията, че при демокрацията една частна компания може да затрие акаунта на властника, а при диктатурата властникът може да затрие една частна компания.
Да демонстрираш арогантност в отношенията си с други държавни лидери – Меркел например (Адолф се заканваше, че ще рита Чембърлейн по стълбите), да постигаш краткосрочни успехи, като осигуриш няколко милиона работни места с цената на климатичен апокалипсис за внуците, отдръпвайки се от Парижкото споразумение.
Да рискуваш ядрения мир, отказвайки се от JCPOA – сделката за спиране на ядрената програма на Иран, да се оттеглиш от Договора за ядрените сили с междинен обсег на действие, който в продължение на три десетилетия възпираше САЩ и Русия да не взривят планетата.
Да издигнеш нарцистичното си, арогантно (типично за Адолф), тръмпашко и просташко поведение в еталон за успех, на който младите да подражават.
Да повтаряш като невменяем, че свещената ти изборна победа е открадната, без да представиш никакви доказателства, надявайки се, че една лъжа, повторена сто пъти, става истина (за справка – Гьобелс).
И затова Тръмп си отива
Призивът на един въоръжен тъпак от Средния запад да се пролее кръв в името на втори мандат, за щастие не проработи. За щастие на човечеството в САЩ все още работят защитните механизми на демокрацията, които, макар и тромави, могат да обуздаят мераците на един начинаещ диктатор.
А начинаещите диктатори си приличат, за разлика от демократите, които са нещастни по своему.
Неолибералните им безумия са реалност, но да призовеш Тръмп да се пребори с тях, е все едно да извикаш Сталин да пребори Хитлер, за да се спаси демокрацията. В резултат получаваш половин Европа зад желязна завеса.
Затова нека Байдън влезе в Белия дом. Няма значение, че бил на 78 – добра възраст за нови начинания. Може и да е вярно, че казал на изпроводяк на Тръмп: „Мелания може да остане“.
Майтап бе, Уили!, както казваше Алф, имал шанса да попадне в Америка преди тръмпистките ограничения за иностранци.
А овалният кабинет и това ще изтърпи. Той изтърпя да бъде и оралният кабинет. Защото, ако следваме Нанси Пелоси в неолибералните <210> пориви вместо „мъж“ и „жена“ да казваме „член“ може смело да заявим: И какво от това? - членът Клинтън си е жив и здрав, членът Моника Люински – също.
Това са несъвършенствата на демокрацията, но няма измислен по-добър път към съвършеното. А останалото е път към Тръмп, постлан с добри намерения.
Както би казал Алф./ Вестник Марица
