Лятото в България дойде като глътка свеж въздух след двумесечен локдаун. Извънредното положение падна през май и хората започнаха да възвръщат настроението си. Амбицията за стабилизиране на бизнеса, желанието на хората да имат лятна почивка изместиха тревогата около коронавируса.
През юни всички усилия бяха насочени към популяризиране на българския туризъм. През лятото обаче се появи друга по-актуална тема – антиправителствените протести.
Искане за оставка посред лято
Безпрецедентното нахлуване на прокуратурата в президентската институция взриви гражданското недоволство. Така протестите възникнаха не просто като защита на сегашния президент, но като отхвърляне на практиките на държавното обвинение.
Протестиращите искаха оставки само няколко месеца преди края на мандата на „Борисов“ 3. Премиерът и неговите коалиционни партньори бяха категорични – не е време за предсрочни избори.
Протестите променяха формата си – от шествия, през блокади на Орлов мост до явни провокации с охранителните органи. На няколко пъти имаше ескалация на напрежението. Блокадата на Орлов мост пък продължи със седмици. Приключи малко преди началото на 15 септември. Дотогава в столицата бяха организирани и няколко контрапротести на недоволни от блокадите граждани, които се обявяваха против агресивните действия на протестиращите.
Днес протестите вече са малобройни. Демонстрации има само в столицата.
Екипи на Novini.bg проследиха развоя на протестите от ден първи. Вижте видеото от кървавата нощ на протеста през септември:
Компромати срещу Борисов
През юни се появиха компромати срещу премиера Бойко Борисов. В публичното пространство се появиха аудиозаписи, за които се твърдеше, че се чува гласът на министър-председателя. Бе пуснат и запис от спалнята му в резиденцията. Със записите се зае и прокуратурата. А самият Борисов на няколко пъти коментира темата, предполагайки кой стои зад атаката срещу него. Стана ясно, че в опита за злепоставянето му е използвана и близка до него жена, което той признава пред немското издание „Франкфуртер алгемайне цайтунг“.
„Разпространяваните изображения от спалнята ми са като взети от учебник на КГБ, където се дава съветът човек да бъде унищожен, като вземеш истини за него и ги използваш за собствени цели“, коментира темата Борисов.
Оставки във властта
Отново през лятото бяха обявени оставките на трима министри. Първо депозиране на оставките беше отложено. След това обаче се стигна до общо четири министерски смени. Финансовият министър Владислав Горанов, вътрешният министър Младен Маринов и министърът на икономиката Емил Караниколов напуснаха властта. Изненадващо те бяха последвани от министъра на туризма Николина Ангелкова. Имаше и една друга рокада – здравният министър Кирил Ананиев пое поста на финансов министър. С тежкия ресорс на здравеопазването пък се нагърби директорът на „Александровска болница“ проф. д-р Констадин Ангелов.
По-късно отново като опит за туширане на напрежението, от ГЕРБ обявиха идеята за създаването на изцяло нова Конституция и свикване на Велико народно събрание. Беше внесен и специален проект в Народното събрание. Малко след това обаче с поста си се раздели и правосъдният министър Данаил Кирилов, който беше смятан за автор на проекта, получил големи критики от юристите. В крайна сметка след няколко месеца, в края на годината, стана ясно, че нова Конституция няма да се пише и ВНС няма да се свиква.
Влизане в чакалнята на Еврозоната
Докато под прозорците на властта се скандираше за оставки, правителството постигна друг успех – влизане в чакалнята на Еврозоната. Това бе потвърдено и от международните ни партньори за успех, който доказа прокламираната от властта финансова стабилност.
„Това е исторически акт, който трябва да ни обединява. Той дава на България тежест, каквато тя никога не е имала при решаването на европейските дела. Служителите на БНБ положиха огромни усилия в този процес“, заяви управителят на БНБ Димитър Радев.
Нов парламент и първи онлайн заседания
На 2 септември започна новата пленарна сесия на парламента. Депутатите вече имаха нов дом – бившият Партиен дом. Преместването в новата сграда наложи и нов ред на работа, който предизвика скандал в медиите. Журналистите вече нямаха свободен достъп до депутатите, сложи се точка на т.нар. кулоарни новини. Ако искаш да срещнем някой народен преставител и да разговаряш по актуална тема – звъниш само на пиара на съответната парламентарна група или се разбираш лично с политика. Мястото на журналистите пък бе на първия етаж. Пленарната зала – няколко етажа по-нагоре. Пречката в работата на журналистите имаше широк отзвук, което наложи председателят на НС Цвета Караянчева да обясни, че никой не е против медиите, просто така е направена конструкцията на сградата. Отделно се взима под внимание и епидемичната обстановка.
Именно заради COVID-19 за пръв път станахме свидетели на дистанционно участие в пленарните заседания. На депутати под карантина им бе разрешено да правят изказвания, да участват и да гласуват от разстояние. На голям екран в пленарната зала те обявява от вкъщи своята воля по конкретните обсъждания.
Втора вълна на COVID-19
Втората вълна на коронавируса се очакваше през есента. Докато другите държави останаха със затегнати мерки, у нас след май месец освен препоръчителното носене на маски и задължителното такова в затворени пространства нямаше особени мерки. През октомври рязко нарастна броят на заразените от COVID-19 и хоспитализацията на пациенти. Здравната система бе изправена пред сериозен проблем. Властта обаче не избърза да наложи ограничения, а някои експерти заговориха за безхаберие и липса на план за управление на кризата. Продължаваше и разнопосоченото говорене за въвеждане и отмяна на мерките, за съществуването на вируса, за очаквания ефект от ваксините и за начина, по който да се справим с пандемията.
На 27 ноември вечерта страната ни премина в частичен локдаун, който траеше до 21 декември. Преди Коледа бе оповестено, че ресторантите, моловете, заведенията и игралните и спортни зали ще останат затворени до края на януари 2021 г. Компромис се направи за отварянето на ясли и детски градини на 4 януари. Най-малките ученици до 4-и клас също се очаква да се върнат в клас след празниците. Всички останали ще останат на дистанционно обучение.
Ветото за Северна Македония
В края на 2020 г. България наложи вето на преговорите за членството на Северна Македония в Европейския съюз. Серия от скандали между двете държави белязаха привидно добрия тон. Заради сериозната пропаганда и обидите, които се разпространяват в западната ни съседка българските власти втвърдиха тона. Предупредиха, че България няма да направи компромис и с историята си. Договорът за добросъседство пък не се изпълнявал, стана ясно от всички обяснения на институциите.
„Северна Македония ясно трябва да разбере, че разпространяването на неверни твърдения не е подхода към членството в ЕС“, гласеше един от коментарите на външния ни министър Екатерина Захариева по темата.
Имаше и среща между премиера Бойко Борисов и македонския му колега Зоран Заев за изглаждане на противоречията. У нас пристигна в края на годината и специалният представител на Република Северна Македония за България проф. Владо Бучковски./Новинтие БГ
