На 11 януари чухме новината, че 61-годишен мъж е починал в Китай от неизвестен вирус. Три седмици по-късно Филипините потвърдиха първия смъртен случай от коронавирус извън Китай, а на 8 февруари 80-годишен китайски турист почина в парижка болница като първата жертва на вируса в Европа. Почти девет месеца след тази първа официална жертва, пандемията от COVID-19 надхвърля символичната цифра от един милион смъртни случая, според Университета Джон Хопкинс в САЩ, надхвърляйки 33 милиона заразени. Средно на ден има 3 831 смъртни случая, седмично 27 027, като дневния пик през април надхвърли и 10 000 случая. Испанската национална телевизия RTVE прави анализ на актуалните данни.
Какво означава един милион починали? Символично число, което изолирано може да не означава много в информационната ера. Следователно изглежда необходимо да се представи пропорционално. Много ли е, малко ли е? Обикновеният грип убива между 290 000 и 650 000 души годишно. Друг вирус, ХИВ, е причинил 690 000 смъртни случая миналата година. Пътните инциденти струват живота на 1,3 милиона души през 2017 г. Сърдечно-съдови заболявания са причина за 18 милиона смъртни случая през същата година.
Говорим за статистика и цифри сравнявайки мащаба на тази пандемия с други причини, които причиняват хиляди или милиони смъртни случаи всяка година. Без значение е дали става въпрос за болести, природни или причинени от човека бедствия. Трябва да осъзнаем, че тази пандемия, най-сериозната от грипа през 1918 г., се присъединява към списъка на злините отнели най-много животи. Видяхме как месец по месец коронавирусът се е разпространи във всички страни и континенти, докато не се превърна в исторически етап и събитие, което може да предопредели живота на следващото поколение.
Един милион смъртни случаи също е неточен брой и несъмнено е надвишен отдавна. Знаем, че има много повече смъртни случаи, за които ще са необходими години, за да се знае точно. Данните, които днес считаме за официални, са само приблизителни, тъй като в много страни са отчетени само смъртните случаи на хора, които са имали инфекция, потвърдена чрез PCR тест или подобен, но в първата вълна на пандемията са починали много хора, които не беше възможно да бъдат доказани с тест. Забавянето на уведомленията или административните проблеми за поддържане на актуализиран отчет също създават хронично изоставане в ежедневното наблюдение на пандемията, ситуация, която се повтаря с вариации в различни страни.
И за да не загубим представа за реалността, нека си спомним, че зад цифрите има хора, семейства и чувства, биографии, пресечени от необичайната болест.
Тази история току-що завърши първото си действие. Много от страните, започнали предпазливо връщане към нормалното, отново са изправени пред кошмара на препълнените болници и заплахата от нови затваряния.
Смъртността на COVID-19 днес е около 0,5% от случаите, когато през първите месеци на годината тя е била до четири пъти по-висока, според СЗО, благодарение отчасти на подобрението на лечението на тежки случаи в интензивни отделения. Но след девет месеца от пандемията, най-оптимистичните прогнози показват, че все още ще са необходими поне още девет месеца, за да има ваксини и че това няма да означава край на болестта, а облекчение в честотата и смъртността.
Поради тази причина СЗО призовава за повече усилия за предотвратяване на достигането на два милиона смъртни случая. Не е нужно да насочваме всичките си очаквания върху излизането на ваксина, а и върху други знания и поведение, които могат да спасят живота.
Източник: Cross.bg
