Прокуратурата съобщи, че е разкрита престъпна група за шпионаж в полза на Русия. Тя е била ръководена от бивш началник във военното разузнаване, завършил школа на ГРУ в Москва, когото прокуратурата нарече „резидента“. Той е вербувал лица, които са имали достъп до класифицирана информация, важна за нашата страна, Европейския съюз и НАТО.
Главният прокурор Иван Гешев определи акцията по разкриването на групата за шпионаж в полза на Москва като „безпрецедентна в новата ни история“.
Обвинител номер едно разказа как се е стигнало до разкритията. „Това е добра работа на българските служби за сигурност, в което включвам не само ДАНС, но и служба „Военно разузнаване“. Защото смело мога да кажа, че част от нещата са започнали от тази служба. От нейния анализ на риска. И след това, по законово регламентирания път – благодарение на прокуратурата“, каза Гешев пред bTV.
По случая се работело от септември – октомври миналата година. „Това е уникален случай. И то не само в българската история, той е уникален случай в европейската история след Втората световна война. Защото има само една такава история, един случай“, подчерта отново главният прокурор. „Това е т.нар. Петорка от Кеймбридж. Трима, които са работили в службите за сигурност във Великобритания, успяват да избягат. Тук един от нашите обвиняеми направи опит, който се оказа неуспешен. По някои параметри тези два случая си приличат, по някои се различават. Но това е единствен аналог“, допълни той. („Петорка от Кеймбридж“ – студенти през 30-те години на миналия век в „Тринити Колидж“, Кеймбридж – Ким Филби, Антъни Блънт, Гай Бърджес, Доналд Маклейн и Джон Кеърнкрос, са вербувани от Москва за агенти на НКВД – бел. ред.)
Повечето от участниците в групата събирали информация. Общо шестима души в момента са привлечени като обвиняеми за престъпление – шпионство, за което най-тежките наказания са доживотен затвор и доживотен затвор без право на замяна, и за организирана престъпна група за шпионство, поясни обвинител номер едно.
Организаторът на шпионската група – бивш ръководен кадър на военното разузнаване, когото разследващите нарекоха „резидент“, „сега е служба за военно разузнаване. Завършил школа на ГРУ в СССР. Той избяга и беше задържан близо до руското посолство на ул. „Жолио Кюри“. Намерен, поканен да придружи служителите. В резултат на това, че реализира неуспешен опит за бягство, бяха проведени масирани заградителни мероприятия. Факт е, че се справиха перфектно, в рамките на два часа беше намерен“, посочи още Гешев. Избягал е от сграда, близо до центъра и „е походил или се е повозил доста“.
Именно резидентът е обучавал на оперативни хватки хората в групата, твърди прокуратурата. И дава примери в кадри, записи и документи от делото. Записи от разследването показват как обучава групата си на две неща – как да работи и как да се пази от пробиви. Стиковал е работата на всички участници – от военните до съпругата си, посочва още обвинението, а записи от разследването показват конспиративни срещи, уроци по шпионско майсторство, включително заплащане и броене на пари.
„Към момента няма данни, че работят по идеологически причини, че са вербувани на друга база, а става въпрос за заплащане. Това е единствената причина за осъществяване на тази дейност. Това много ясно проличава в тези разговори, които видяхте. И това е отвратителното. Донякъде бих ги разбрал тези хора, ако вярват в нещо. Дали вярваш правилно, дали неправилно – пак не мога да приема, че продаваш държавата си. Каквото и да ти говорят, става въпрос за пари. Това е тъжното, че продаваш, предаваш и търгуваш националния си интерес за някакви жълти стотинки, за две-три скъпи маркови чанти да кажем – като гледам сумите какви са“, смята обвинител номер едно. „Срамота е – това са офицери, действащи, бивши, които би трябвало да са служили и да служат на страната си, да защитават нейния национален интерес“, възмути се той.
Дали ли са обяснения?
„Знаете, че в момента обясненията на един човек, който е в качеството си на обвиняем… Може да каже каквото си иска и не носи никаква отговорност. Днес са едни, утре са други, зависи каква защитна теза иска да развие.“ „Към момента има самопризнания на един участник в тази група – пълни самопризнания. Привлечен е към наказателна отговорност и е освободен под парична гаранция, тъй като е оказал пълно съдействие на разследването. Доколкото ми е известно другите петима човека не са дали обяснения към момента.“
Няма ли това да минира делото? Оповестяването на тези записи.
„Тук влизаме в един правен спор. Когато едни доказателствени средства са явни, те стават част от досъдебното производство, те са явни и се разгласяват с разрешение на наблюдаващия прокурор. А дали са достатъчно доказателствата, решава само българският съд. При това с крайния си акт.“ „А какво има в тези неща, които показахме – всеки може да импровизира и интерпретира по начина, по който си прецени.“
„Могат да кажат например, че доларите, които всички видяхме как се броят, са фалшиви и са предназначени, за да се хвърлят в заведения. Сега, всеки може да си обявява защитни версии каквито си прецени. Имаше преди години един, който казваше, че си ги е правил на тапети“, направи аналогия Гешев със случая отпреди дни, когато прокуратурата гръмко обяви, че е разкрит случай с милиони фалшифицирани долари. По-късно парите се оказаха реквизит за тържества. А съдът пусна задържаните с мярка за неотклонение „подписка“.
Публикуваните сега доказателства около шпионската афера са само част от направените през последните месеци записи, твърди Иван Гешев: „Продължава работата. Естествено, че може да се разшири кръгът на обвиняемите лица, има данни за контакти и с други лица. Става въпрос за достатъчно доказателства. Тези текстове са много стари – „шпионство, група за шпионство“. Мисля, че са от 1968 година. Мисля, че по тях почти няма практика. Те са изключително трудни. Някои говорят за законодателна реформа. Под реформа разбират унищожение на прокуратурата. Този рефрен с реформите го слушаме от 1989 година.“
„Дадох едно сравнение наскоро – реформа е да бутнеш една къща и след това да питаш защо вали. А би трябвало да си оправиш просто покрива. Тази реформа е това, което казах за военното правосъдие. Почти го унищожихме и сега казваме – нямаме военни прокурори, нямаме военни следователи, нямаме съдии, а имаме пожар“, счита главният прокурор.
Проблемът по подобни дела, според него, не е само кадрови, но и законодателен: „Това са важните неща. Въпросът е защо някой не актуализира, примерно престъпленията, свързани с глава 1 от Наказателния кодекс, престъпленията срещу Републиката, които са много стари, много трудни – със съвременни обществени отношения, които трябва да се защитават. Примерно – т. нар. агенти с влияние. Например, в България можеш да направиш партия с чуждо финансиране, да защитаваш чужд национален интерес, за това да ти плащат чужди организации и държави. И това да е законно и да няма никаква наказателна отговорност. Ето това са въпросите, които трябва да се поставят, това са реформите, които трябва да се направят“, подчерта той.
Новата шпионска афера няма нищо общо с предишните според главния прокурор: „Тези случаи са много различни и несъпоставими. Едно е да събираш данни и да развиваш дейност, несъпоставима с дипломатически статут, съвсем различно е да имаш група, които конкретно работят за чужди интереси и продават българския национален интерес. Затова и казвам, че този случай е много различен. Така че това е характерното в случая и мога да кажа, че не става въпрос за политика. Надявам се това да не бъде възприемано и интерпретирано геополитически и политически. Прокуратурата и аз в случая, защитаваме българския национален интерес и това ни е работата.“
Колко важна и колко ценна е била информацията – това е предмет на оценка по досъдебното производство. И българските служби за сигурност са направили всичко възможно да минимизират всички щети по изтичане на информация, категоричен е Гешев.
Тези хора заемат сериозни позиции в служба „Военно разузнаване“, Министерство на отбраната, бивши служители. „С огромен опит, с голяма подготовка. Със специални знания да придобиват, да се пазят. Те са обучавани и работят това нещо. Така че това е направило още по-трудно да се работи с тях“, отбеляза още той.
„Беше много трудно, защото няма военни прокурори почти, защото трябваше да се съберат от цялата страна. Защото са останали няколко военни прокурори и съдии, трябват разрешения за претърсване и куп други документ. Почти няма военни следователи, които са командировани. Беше много трудно, но и интересно и колегите се справиха. И аз се надявам в бъдеще българският законодател да възстанови достойното място на българското военното правосъдие“, завърши Иван Гешев.