Европейската централна банка ще запази скоростта и големината на покупките на облигации през идните седмици, въпреки че повиши прогнозите си за растежа и инфлацията на еврозоната, стана ясно от официалното изявление на институцията след края на редовното съвещание на управителния й съвет на 10 юни. Европейските централни банкери се възпротивиха на призивите на някои парични стратези да започнат да ограничават паричните стимули в хода на възстановяване на стопанството на блока на еврото от пораженията на пандемията от COVID-19 и не промениха основните си монетарни мерки.
ЕЦБ обяви, че покупките на облигации по извънредната й пандемична програма PEPP – основният й инструмент за борба с кризата – ще продължат през трите месеца до септември сравнително по-интензивно отколкото през първите месеци на 2021-а когато бяха за по 14 млрд. евро седмично.
На пресконференцията след съвещанието на банкерите председателят на институцията Кристин Лагард посочи, че въпреки „постепенното отваряне“ на икономиката и очакванията за по-нататъшен ръст на инфлацията през тази година, тя и колегите й очакват повишението на цените да спре през 2022-а. Госпожа Лагард добави, че все още е „налице значителен неизползван икономически ресурс, който ще се абсорбира постепенно в прогнозния период“ и всяко затягане на паричната политика ще е „преждевременно“ на този етап и ще застраши възстановяването и инфлационната перспектива.
Инфекцията от коронавируса отстъпва и ограниченията за бизнеса и домакинствата в Европа отпадат. Ускорява се и имунизационният процес след несигурното начало. Бизнесактивността, доверието на потребителите и инфлацията бележат силен възход през последните седмици. Основният ценови индекс се повиши с 2% годишно през май, надхвърляйки целевата стойност на ЕЦБ от близко, но малко под 2 процента. Според Лагард обаче е „прекалено рано“ да се обсъжда намаление на покупките на облигации. Институцията разполага с малко над 700 млрд. евро за харчене от общо 1.85 трлн. евро по PEPP, която е в сила поне до края на март 2022-а.
По оценка на икономисти, ЕЦБ ще иска да види още доказателства за подем преди да действа.
Европейските централни банкери повишиха прогнозата си за хармонизирания индекс на потребителските цени през тази година от 1.5 на 1.9 процента. Той обаче би могъл да слезе до 1.4% през 2023-а след като бъде овладяно поскъпването на енергията. Базовата инфлация, от която са изключени цените на хранителните и енергийните продукти, се очаква да се повиши от 1.1% през тази година на 1.4% през 2023-а. Госпожа Лагард обаче смята, че този индекс е „все още доста далече“ от целевото равнище на ЕЦБ и „със сигурност не е там където би искала да бъде когато пандемията приключи“, поради което е решила да държи политиката „с твърда ръка“. Все пак тя обещава да държи под око дори леките възходящи движения на цените оттук нататък.
ЕЦБ повиши и прогнозата си за икономическия растеж на еврозоната през тази година до 4.6% и през 2022-а – до 4.7%, но запази непроменени очакванията за 2.1% увеличение на БВП през 2023-а. Банкерите определиха като „балансирани“ краткосрочните рискове за първи път от края на 2018-а.
По оценка на икономисти, по-високите прогнози за растежа и инфлацията и по-оптимистичните рискови перспективи проправят пътя за ограничаване на стимулите през септември. По-големият въпрос обаче е какво количество олигации ще продължи да купува ЕЦБ след приключването на PEPP през идната година, който едва ли ке получи отговор преди декември. Просто защото все още са налице противоположни мнения за окончателното решение.
