След два неуспешни опита да поскъпне до 1.23 щ. долара: на 25 май когато се повиши до 1.2263 долара и ден по-късно когато стигна до 1.2260 долара, единната европейска валута тръгна надолу, потъна за кратко до 1.2144 долара (на 28 май) и впоследствие се укроти малко под 1.22 долара. Основна вина за обрата носи Европейската централна банка, която потуши надеждите, че идва края на извънредните икономически стимули.
Все повече икономисти и инвеститори очакват ЕЦБ да вземе решение за увеличение на скоростта, с която купува облигации на страните от еврозоната, на официалното си съвещание през юни въпреки напредъка на имунизациите срещу коронавируса. Това е спирачка за по-нататъшния ръст на единната европейска валута, която е поскъпнала с 4% към зелените пари от март насам.
Европейски парични стратези, между които и членът на изпълнителния борд Фабио Панета, омаловажиха очакваните в близко бъдеще инфлационни скокове и заявиха желание да задържат щедрата парична политика. Техни колеги от другата страна на Атлантика пък изглежда са се примирили с необходимостта от евентуални редукции на програмата на Федералния резерв за придобиване на облигации. По оценка на пазарни анализатори, за да има значително повишение на еврото ще са необходими по-агресивни гласове за монетарни ограничения от ЕЦБ.
Глобалните централни банки започват тихомълком да се разграничават от извънредните парични мерки в подкрепа на националните стопанства, наложени от кризата от COVID-19, а пазарите очакват забавяне на покупките на активи и увеличение на лихвените проценти.
ЕЦБ, която се бори от години с почти несъществуващата инфлация, обаче изглежда склонна да изостане от тълпата. Пазарните играчи пък следят и реагират все по-спонтанно на всеки сигнал за обрат на политиката. Британският паунд, например, поскъпна рязко на 27 май след като паричен стратег на „Бенк ъф Инглънд“ изложи няколко сценария за икономиката на Острова, единият от които предвижда повишение на лихвите в началото на идната година, ако пазарът на труда се възстанови гладко.
Централните банки на Южна Корея, Канада и Нова Зеландия обявиха през седмицата, че се подготвят за управляемо и постепенно увеличение на лихвените проценти при стабилно възстановяване на икономиките им. Официални представители на Федералния резерв също променят тона. Заместник председателят на щатската централна банка Ричард Кларида коментира, че той и колегите му вероятно ще могат да започнат да обсъждат на следващите съвещания на паричния банков комитет датата за редуциране на програмата за покупка на облигации. А колегата му Рандъл Куорълс, който отговаря за надзора, отбеляза, че в средносрочен план рисковете са за подем на инфлацията, което отчасти се дължи на фискалната политика на Белия дом.
Тези противоположни нагласи на Вашингтон и Франкфурт провокират валутни стратези на „Рабобанк“ и „Креди агрикол“ да прогнозират 3% спад на еврото към щатския долар от сегашните равнища на обменния курс.
Според Джейн Фоли от „Рабобанк“ Федералният резерв може да започне дебат за начало на ограничаване на стимулите на банковия симпозиум в Джаксън Хол през август. Което би довело до поевтиняване на еврото до 1.18 щ. долара. Валутата приключи седмичната си търговия на 28 май с котировка 1.2188 щ. долара. Подобен сценарий би донесъл сериозни загуби на инвеститорите, които са от погрешната страна: по данни на Комисията за търговия на фючърсни контракти нетните дълги позиции в евро са скочили през май до най-високата стойност от април 2006-а.
Официални представители на ЕЦБ пък се опасяват, че по-силната единна европейска валута може да навреди на все още крехкото възстановяване на еврозоната и уверяват, че държат под око обменните курсове. Натискът на заплатите в общността е по-слаб отколкото в САЩ, а и възстановяването все още не е чак толкова повсеместно, по оценка на икономисти – фактори, които също възпират щурма на еврото.
Същевременно, пазарите на облигации подсказват нормализация в Европа като доходността им се очаква да стане положителна с напредването на имунизационния процес и възстановяването на бизнесактивността. По-голямата част от увеличението на кредитните разходи в Германия се отдава на подема на вътрешното потребление и на очакванията, че то ще продължи, твърдят анализатори на агенция „Блумбърг“. Оценките на анкетирани от тях икономисти са за по-голям потенциал за ръст в еврозоната в сравнение със САЩ.
Не липсват валутни анализатори, включително на „Дойче банк“, „Ситигруп“ и „Блумбърг“, които прогнозират поскъпване на еврото до 1.25 щ. долара и нагоре през идните месеци, ако данните на региона продължат да се засилват.
Все пак, не трябва да се пренебрегва и „роенето“ на щамове на коронавируса, което определено е заплаха за икономиката на еврозоната, а историята показва, че ЕЦБ е по-предпазлива от Федералния резерв.
