Силно колебаещата се стойност на Bitcoin прави невъзможно признаването на криптоактива за валута, коментира в интервю за телевизия „Блумбърг“ шефът на Центъра за иновации на Банката за международни разплащания (БМР) – Беноа Кьоре. Той посочва, че виртуалната монета „не е издържала теста за парична единица и за средство за разплащания просто защото цената й варира рязко“. Но пък „може да е инвестиционен инструмент“.
Кьоре смята, че е важно за глобалните централни банки да осигурят финансова сигурност на гражданите и предлага по-безопасни опции, които могат да ползват предимствата на технологичните иновации. Много институции в момента проучват перспективите да емитират дигитални версии на валутите си – стъпка, която би променила начина, по който работят парите и която същевременно им позволява да запазят контрола.
„Централните банки са се концентрирали върху инструмент, който ще гарантира ликвидност, сигурност и който би могъл да се използва като суровина в глобалната система за разплащания“ и поради това БМР „изучава потенциална цифрова валута“ – каза в интервюто Кьоре. Той е убеден, че криптопарите имат място под слънцето, но те са различно нещо и не са инструмент за разплащания.
В момента почти всички значими централни банки, включително и ЕЦБ, работят ударно по създаването на собствени цифрови валути. А БМР беше домакин на глобална виртуална конференция, посветена на иновациите във финансовата сфера. Тя беше открита на 22 март и приключи на 25 март. Темата на официалната среща на върха на финансовия и бизнес елит беше „Как централните банки внедряват иновациите в дигиталната ера“.
В своето изказване в последния ден на форума председателят на ЕЦБ – Кристин Лагард – каза, че монетарните органи трябва да са в тон с бързата скорост на иновациите, а двама от колегите й се опитаха да оборят опасенията, че това ще дойде на висока цена.
„Не е вярно, че ЕЦБ планира да наложи още по-силно отрицателни лихвени проценти чрез дигитално евро“, написаха във „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ членът на изпълнителния борд на институцията Фабио Панета и Улрих Биндсейл – генерален директор по пазарна инфраструктура и разплащания в ЕЦБ. Те посочват в статията, че „докато има кеш хората могат да продължат да го държат при нулева лихва“. А ЕЦБ, от своя страна, не би искала да изтегля значителни суми от депозитите в банките, защото няма интерес „да прекроява европейската финансова система“.
Дузини централни банки разработват дигитални форми на паричните си единици:
– Бахамите пуснаха цифрова валута, наречена „Sand Dollar“ (в превод „пясъчен долар“), през 2020-а;
– Бразилия планира да пусне в обращение дигигален реал през 2022-а;
– Канада разработва инфраструктура, необходима за цифрова валута, но засега не планира емисия на виртуални пари;
– Китай пусна пилотно дигитален юан в някоко големи градове с цел по-широкото му приложение през 2022-а;
– Еврозоната проучва потенциално цифрово евро и през април трябва да реши дали да продължи работата по него;
– Япония планира експерименти с дигитална валута през тази пролет;
– Русия възнамерява да пусне пилотно цифрова валута до края на годината;
– Швеция отложи пилотната емисия на „е-крона“ през 2022-а;
– Обединеното кралство има амбиции да разработи дигитална валута, но все още е в проучвателна фаза;
– Венецуела пусна цифрово „Petro“ през 2018-а, гарантирано с петролните резерви на страната, но проектът се провали;
Източници на горната иформация са Атлантическият съвет и агенция „Блумбърг“