Коронавирусът отне живота на 19-годишния Христо Денев от Велико Търново. Родителите отказват да повярват, че синът им си е отишъл толкова млад и подозират лекарска грешка. Бащата Иван Денев изплака мъката си пред телевизия 7/8.
Състоянието на сина му е било сравнително добро през първата половина от престоя в болницата. Христо е постъпил на 13 юли в специализирано отделение за лечение на коронавирус, където делял стая с още двама инфектирани. Всекидневно се чували по телефона и съобщавал за състоянието си и изразил възмущение от битовите условия.
Изведнъж обаче момчето се влошило и дори започнало да халюцинира. По време на разговорите говорело за ситуации, които не са се случили, и това разтревожило сериозно семейството му.
КОШМАРЪТ ЗА РОДИТЕЛИТЕ И БЛИЗКИТЕ НА АБИТУРИЕНТА ЗАПОЧНАЛ НА 21 ЮЛИ.
„Отидох лично до отделението, след като той не вдигаше телефона, а една медицинска сестра ми предаде вещите на Христо, опаковани в черни чували за трупове, и съобщи, че е преместен в реанимация. До днес никой не ни обясни какво се е случило и какво е наложило да бъде под интензивно лечение.
Началникът на отделението д-р Сибила Маринова ми каза, че не ми дава никакъв шанс за сина ми. Това бяха първите й думи. Заяви, че всеки ден от 12:00 до 13:00 часа можело да чакам пред вратата на медицинската структура и ако някой лекар е свободен и пожелае, ще ни даде информация за сина ми“, заяви Иван Денев. Адвокатът подчертава, че се сблъскал с грубо отношение и тотална липса на информация относно терапията, която са прилагали на момчето в реанимацията.
При всички опити да разбере наименованията на медикаментите, които прилагали на детето му, срещал отказ. Изцяло загубил връзка с него, тъй като не разрешавали да ползва телефон в звеното, а свижданията са категорично забранени.
„Около 22 – 24 юли имахме надежда, че ще се оправи, съобщиха да му носим пасирани супи, защото има апетит, и това беше добър знак. Ние сме дълбоко вярващи, направихме маслосвет със 7 свещеници, които извършиха ритуала в Катедралния храм във Велико Търново. Четоха литургия над главата ми, въпреки че трябва да се чете на болния.
След това занесох миро в болницата, за да го помажат, но не знам дали са го направили, или са сметнали това за опасен отпадък“, казва бащата. След два дни забелязал по изражението на лекарите, че нещо се случва и състоянието на Христо се влошава. Когато звъннал в отделението на 30 юли, му съобщили, че синът му е интубиран. „Интубирали са го без да ни предупредят и да обсъдят.
Разбирам, че може би е била спешна ситуацията, но все пак можеше да ни кажат своевременно. Вечерта се обадихме на дежурната лекарка и тя ни каза със спокоен тон: „Той е с постоянна температура от 40,6 градуса, с пулс над 160 удара в минута и много високо кръвно.
Намерих личния номер на д-р Сибила Маринова и й звъннах да попитам как е интубиран – дали през устата, или през гърлото. Отговори ми: „Вие не знаете какво питате. Аз не съм на работа, обадете се на дежурния лекар“. А аз на нея съм поверил своето дете…”, казва Денев-старши.
На другия ден, 31 юли, майката на момчето звъннала в 6:24 часа, за да разбере дали има подобрение, и тогава й отговорили, че Христо е починал в 6:20 часа. Родителите недоумяват как е възможно лекарите, борейки се за живота му, да успеят толкова бързо да съблекат медицинските предпазни облекла, да се дезинфекцират и да вдигнат телефонната слушалка само четири минути по-късно.
„Витае информация, че той е бил намерен починал там още в 5:00 часа. Това е интензивно отделение, би трябвало да има постоянно проследяване на пациентите. Ако имах възможност, с голи ръце щях да вляза да си го взема, ако му е писано да умре, поне да бъде обгрижен“, споделя мъката си почерненият родител.
Той не може да си обясни и защо медиците от реанимация са отказали да получат консултация по случая на Христо от доц. д-р Коста Костов, доц. д-р Атанас Мангъров, доц. д-р Явор Иванов и други уважавани родни специалисти, с които се свързал с молба за помощ.
„Беше ни връчен свитък с документи, които да подпишем със задна дата – декларации за информирано съгласие, за кръвопреливане и т.н., но не ми беше позволено да ги снимам. Аз отказах да подпиша, защото това е престъпление.
Защо, когато бях унижаван като куче и не ми даваха никакви сведения за момчето ми, поне веднъж не излязоха да ми обяснят и тогава да подпиша?“, пита адвокатът. На 3 август взел епикризата и веднага изпратил копия от нея до всички медици, с които се консултирал, докато синът му бил още жив.
„Те бяха в шок. Оказа се, че му е прилагано лекарството „РоАктемра“, което е на фаза 3 от клиничните изследвания, тоест то няма разрешение за употреба при коронавирус. Има разрешение за прилагане при други автоимунни заболявания, като ревматоиден артрит.
Д-р Сибила Маринова винаги твърдеше, че всичко чете и че е запозната с най-новите технологии и лечение, че няма по-адекватна терапия! Това лекарство е приложено без информирано съгласие, синът ми не е подписвал, нито ние. Самият факт, че ни дадоха всичките тези документи за подписване, е доказателство за един огромен пропуск, който се опитват да поправят“, уточни Денев.
От доц. д-р Мангъров и останалите специалисти пък разбрал, че част от останалите лекарства, които са прилагани, потискат имунната система. Медиците предположили, че се е появила вторична бактериална инфекция, която довела до фаталния край.
От МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ съобщиха, че са сезирали Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, която да извърши проверка по случая, за да бъдат изяснени всички обективни факти. „Вярваме, че това е единственият начин истината да излезе наяве. Резултатите от проверката на проведеното лечение в МОБАЛ ще бъдат изнесени в публичното пространство и подробно оповестени. Дотогава считаме всички коментари по темата за неуместни и призоваваме обществото и медиите да оставят разследването на компетентните органи“, гласи още позицията на лечебното заведение.
ХРИСТО ЗВЪНЯЛ 20 ПЪТИ ЗА ЕДНА НОЩ
Починалият абитуриент от Велико Търново е звънял 20 пъти на спешния телефон за една нощ, докато е лежал в болницата във Велико Търново и е търсил помощ. Това сподели днес в социалните мрежи бащата Иван Денев.
„Сега научавам от телефона на сина ми Христо, че през цялата последна негова мъченическа нощ в Covid отделението (20-и срещу 21-ви юли) той е звънял близо 20 (двадесет) пъти на дежурния спешен телефон за помощ, именован „Help“, понеже се е задушавал, явно без да му е било обърнато внимание от дежурния персонал!!!
При някои позвънявания му е било директно затваряно – какво сърце трябва да има този отсреща на телефона? Защо дежурните не са били при него, а се е налагало той да ги търси многократно?
И ТОВА СА ПОСЛЕДНИТЕ ОТЧАЯНИ ОПИТИ ЗА РАЗГОВОР – В ТЪРСЕНЕ НА ПОМОЩ – ВЪОБЩЕ В НЕГОВИЯ ЖИВОТ!Чак през деня на 21 юли, преди обед, са решили да прехвърлят „горещия картоф“ към реанимацията на д-р Сибила Маринова, за да се освободят от по-нататъшна отговорност.
А В Т.НАР. РЕАНИМАЦИЯ МУ БЕШЕ ОТНЕТ И ТЕЛЕФОНЪТ, Т.Е. БЕШЕ ОСТАВЕН НАПЪЛНО БЕЗПОМОЩЕН, БЕЗ ДОРИ НИЕ ДА ИМАМЕ ПРАВО НА ПОСЕЩЕНИЕ.“, пише още отчаяният родител./Вестник Марица
