Противно на всички очаквания и прогнози, първият работен ден на 45-ото Народно събрание започна и приключи мирно и кротко. Без ругатни и обиди, без демонстрации на сила, без замеряне с епитети или твърди предмети. Ако денят се познава от сутринта, колкото и банално да звучи, този парламент би трябвало да изкара поне половината от мандата си.
Условието, това да се случи е едно: хората на Слави Трифонов, Христо Иванов, Мая Манолова и Николай Хаджигенов да укротят емоцията и да не изпадат в еуфория. Тоест – да бързат бавно и методично, без да дават шанс на статуквото да прегрупира силите си и да провали нещата. И да не се връзват на евтините номера, които Бойко Борисов и хората му се опитват да въртят.
Мимоходом някой напомни, че Слави умее да прави сценарии, което едва ли би могло да се отрече. Но днешният политически сценарий бе далеч по успешен от много други негови проекти, а дали го е подготвял с досегашните сценаристи или го е възложил на опитни в политиката лица, това вече не е толкова важно.
Важното е, че се видя как може да се действа по правила – без нахално говорене и репчене, без указания и с единност, която пролича при гласуването на новия парламентарен шеф – Ива Митева. Ако някой се съмнява, че 163 гласа стоящи зад нея не биха били достатъчни за промени в конституцията и ново начало – да започне да смята.
Българите видяхме днес, че има лъч на надежда и че пътят до това тя да стане реалност ще е далеч по труден от мобилизирането на силите за едни избори. Нещо, което доскорошният премиер не успя да прозре, все още вярвайки, че е фактор, който може да налага решения на мнозинството. Не е добър този лидер, който не успява да преглътне обстоятелството, че е нежелан, независимо от това как и с колко е спечелил.
Също днес стана безпощадно ясно, че България може без него, въпреки купената администрация крепяща не толкова самия Борисов, колкото удобните си столчета и работни заплати.
И отказът на досегашния премиер да уважи Парламента, въпреки, че в него се е клел поне 7-8 пъти в Конституцията на Република България, само доказа че не може да води народ, човек, който не уважава законите на държавата, в която живее и хората, които ги създават.
Борисов все още не вярва в случващото се. За него то е временно явление, което при следващото щракване с пръсти ще изчезне като мираж. Той е настроен от тук нататък да гледа сеир. Ами ако се окаже, че сеир няма! Ако временно проличалата днес конструкция АнтиГЕРБ, вземе че се окаже стабилна? Всъщност не е тук мястото за мечти.
Времето отвори свой прозорец за надеждата и ако народните избраници са разумни имат всички шансове да отворят и вратите за доброто, което най-бедния народ в Европа отдавна чака да го споходи.
