В Европа почва да се говори Nexit (Nederland+exit) – излизането на Нидерландия от състава на ЕС. Нейните жители, също като британците, са недоволни от финансовата и миграционната политика на Евросъюза. Засега плюсовете от интеграцията още надвишават минусите, но не е изключено след Нидерландия за излизане да потеглят и други евроскептици – Швеция, Австрия, Дания и Финландия, твърди сайтът smartmoney.one. В това, че след Brexit се задава Nexit, малцина се съмняват, предмет на дискусия са само сроковете и механизмите, гласи коментарът на сайта. Това стана особено очевидно на срещата на върха на ЕС през изтеклата седмица. Тогава беше договорен съюзният бюджет за следващите 7 години и план за антикризисното възстановяване на икономиките Next Generation EU (Ново поколение). Процедурата за приемане на решение се проточи почти 5 дни, с многобройни компромиси между ръководителите на държавите и дори с удряне на юмруци по масите. Срещата показа преди всичко различните интереси.
Като основна фигура с искане за радикални промени се изяви премиерът на Нидерландия Марк Рюте. На него не му хареса нищо: Седемгодишният бюджет от над 1 трилиона евро бил твърде разточителен. Планът за спасяване на икономиките от коронакризата (750 млрд. евро) поощрявал готованството сред страните, които не са донори, а само искат да загребат повече от общия котел. Такива страни, според Рюте, стават все повече и към тях се отнасят не само източноевропейски (Чехия, Унгария, Румъния, Словакия, Естония, Латвия, Литва), но и гръбнакът на средиземноморските държави (Италия, Испания, Португалия, Гърция, Кипър).
На Унгария изобщо не трябвало да се дават грантове за възстановяване на икономиката, а само кредити, е категоричен Рюте. Той предложил да следи дали в тази страна се спазват демократичните принципи (независима съдебна система и свобода на словото) и ексклузивните европейски норми за толерантност. Ако те не се спазват, да следват финансови наказания, да бъдат отрязвани поредните траншове. „Срещата на ЕС показа колко дълбока е фрагментацията в ЕС и че националните интереси често преобладават, дори когато става дума за отделни милиарди евро“, казва ръководителят на отдела за макроикономически анализи на датската Saxo Bank Кристофър Дембик.
Според експерта, отчитайки язвителността и разочарованията, демонстрирани на срещата на върха, приетите там решения ще имат дългосрочни негативни последствия за функционирането на целия ЕС, ще усилят разкола в редовете на управляващите елити. „И дори да изглежда неправдоподобно, то тази среща ще подтикне Нидерландия да излезе от ЕС. Доверието между държавите-членки е основано на добросъвестно сътрудничество, което лежи в самата сърцевина на европейското строителство, е подкопано“, обобщава Кристофър Дембик.
През септември, след ваканцията, Европарламентът ще започне процедура по разглеждане на бюджета, което ще доведе до ново равнище на противопоставяне между евроинтеграторите и евроскептиците. Това вече е ясно предвид първата реакция от страна на ЕП.
Не е чудно, че в редица европейски медии през последните дни все по-често се споменава термина Nexit. Негов автор е лидерът на нидерландската крайнодясна опозиционна „Партия на свободата“ Герт Вилдерс. Той призова съгражданите си към Nexit още през 2014 г., тоест две години преди британците да проведат референдум за отделяне от ЕС. „Nexit е най-доброто, което може да стане. Ние отново ще станем стопани в страната си. Ние отново ще държим в ръка ключа от входните ни врати“, казва Вилдерс в едно интервю. Нидерландският премиер Рюте обаче не агитира открито за излизане. Той дори посочва контрааргументи против завой в политиката на Нидерландия. Страната ще загуби 1,5 млн работни места, ще започне хаос, казва Рюте през 2017 година. Но през последните месеци Рюте все по-активно ратува за суверенизация на страната. А и мнозинството жители на Нидерландия вече са евроскептици. Още през 2017 година изследователският център Bruges Group проведе социологическо проучване и стана ясно, че 56% от холандците симпатизират на идеята за излизане от ЕС. Оттогава тя непрекъснато набира популярност.
След Великобритания може да последва Frexit – излизане на Франция от ЕС, пишат европейски медии. Най-реални кандидати все пак са Швеция, Дания и Австрия. Нито една страна от ЕС обаче не иска толкова самостоятелност, че да се лиши от всички преимущества на общия пазар и при това от възможността да влияе на неговата фискална политика, отбелязват анализатори. „Каквото и да се говори, Европа все още живее на принципа да се търси равнодействащ вектор, за да удовлетвори макар и частично исканията на всяка страна-член на ЕС. И колкото северните страни да са близки една до друга по благополучие, те не са готови да се варят икономически в собствения си сос“, казва един анализатор. Дори лостовете за влияние по такъв болезнен за всички европейци въпрос като миграцията, е по-лесно да бъдат запазени в границите на ЕС, твърди анализаторът.
Само Великобритания може плътно да си затвори границите, понеже е остров. Безусловно скандинавските страни и страните от Бенилюкс традиционно са в тесни връзки. Отделно от ЕС обаче те няма да успеят да са конкурентоспособни в свят на геополитически гиганти като Русия, Китай или англосаксонския свят. Плюсовете от евроинтеграцията засега превишават нейните действителни минуси, обобщава smartmoney.one.
Източник: Actualno.com
