Кризисният център „Надежда“ към Фондация „П.У.Л.С.“ затваря врати от 01 януари 2021, защото институциите, включени в системата за закрила на децата, отказват да подадат ръка. Центърът работи с деца, пострадали от най-тежки форми на насилие, с приоритетно настаняване на пострадали от трафик.
Мястото за настаняване на пострадали деца бе открито в началото на годината с обединените усилия на Столична община, Национална комисия за борба с трaфика на хора и Фондация „П.У.Л.С.“. На церемонията за откриване десетки представители на институции – социалното министерство, Агенцията за социално подпомагане, Държавна агенция за защита на детето, МВР и др. декларираха своята готовност да работят заедно. Тържествената церемония и гръмките обещания са едно, реалността днес е друга.
Битови неуредици и заплаха от криминалния контингент
Скоро след откриването на центъра екипът на организацията наблюдава сериозни рискове за живота и здравето на децата – започващи от състоянието на обекта /течове и необезопасени места/и необходимостта от спешни ремонтни дейности, които да отстранят веднага появили се дефекти в извършения предварителен ремонт.
Местоположението на Център „Надежда” се оказа също „стратегическо” за наркодилъри и криминален контингент, който много бързо разпозна рисковата група от деца и успешно започна тяхното въвличане в организираната проституция, дилърство и вътрешен трафик. Децата много бързо го разпознаха и докладваха, че това са организирани групи, които са локализирани около „Лъвов мост”.
Поради разположението си на първи етаж в жилищен блок, центърът е обграден с решетки с идея неговото обезопасяване. Той не разполага със защитена среда за излизане и игра на открито на децата. Прозорците се явяват единствения път за естествено охлаждане и добро проветряване. Отворените прозорци обаче дадоха пространство изключително лесно младежите и девойките да получават психоактивни вещества или други рискови „пратки“ от лицата с криминални прояви.
Със стартирането на социалната услуга многократно ставаха инциденти – заливане с боя на входа на центъра, многократно чупене на прозорци, умишлен палеж на една от терасите в център. На 10 ноември 2020 г. беше извършен втори палеж, този път от дете със зависимост към наркотици, което получи средството за палежа отвън през предварително счупения от него прозорец.
От институциите правят проверки, но без никакъв резултат. Проверяващите отбелязват „Не ни интересуват децата. Дайте да видим документите“, оплакват се служителите в центъра.
Пълно социално изключване
Проверки, в който представители на ключови институции споделят „Не трябва децата да се чувстват като у дома си. Не трябва да е уютно като дом. Отначало на децата ТРЯБВА да им се покаже, че ще стоят в този център колкото ТРЯБВА. В краен случай им прочетете Мери Попинз“ .
Опитите ни да намерим училища в близост до центъра и настанените деца в Кризисния център да продължат своето образование срещнаха сериозна съпротива от директорите: „Аман от Вас! Не ги искаме тези деца“ .
Освен това предоставените ресурси за обезпечаване на нуждите на центъра – режийни и персонал са крайно недостатъчни за покриване на нуждите от професионална подкрепа и системните режийни нужди от ремонт, подобрения и индивидуални и групови занимания на децата, които да ги извеждат от опорочения кръг на системна злоупотреба с тях.
С дарения и други проекти Фондация „П.У.Л.С.” осигурява частично дофинансиране на центъра, но това е крайно недостатъчно и несигурно и в бъдеще буди притеснения за обезпечаването на висококвалифицирани специалисти – педагози, психолози, социални работници и др, които е необходимо да оказват 24-часова подкрепа и грижа на настанените деца.
Липсата на сътрудничество, разбиране и комуникация между институциите е в основата на серия от проблеми и предизвикателни ситуации, които станаха ежедневие за екипа на Кризисния център. Затова се налага центърът да затвори. Така една добра инициатива умря под тежестта на папките на „социалните грижи“.
