Премиерът на Република Северна Македония Зоран Заев коментира, че правителството не може още утре да впише българите в конституцията, както настоява София. Дебат за вписването на българското малцинство започна преди няколко години.
„Албания вече го направи, но трябва също да спомена, че Конституцията ще се отвори, когато се присъединим към ЕС. Македонската държава няма предразсъдъци по този въпрос. Ако искат да го направим утре, няма да стане, защото нямаме мнозинство от две трети в парламента. Ние обаче се грижим за всички етнически общности в страната. Те са наши граждани, родени са тук“, обясни Заев.
На 23 юли министър на външните работи Светлан Стоев заяви на брифинг, че министерството търси възможности за това българите в Република Северна Македония да бъдат поставени наравно с останалите изброени народи в конституцията на страната.
Стоев акцентира, че повече от година Скопие не изпраща посланик в София, а езикът на омразата продължава да бъде сериозен проблем в двустранните отношения.
„Ако вие погледнете Конституцията на РСМ след 2001 година, там българите като народност, която населява територията на настоящата държава, не фигурират като такива. Има сърби, има албанци, има роми, има турци, бошняци, но няма българи“, обясни служебният външен министър.
Той смята, че страната ни трябва да се съобрази със съществуващите реалности в Северна Македония. Ето защо той препоръчва разширяване на основата, на която редовното правителство може да води двустранните преговори.
Външно министерство обяви миналата седмица, че преговорният процес с Република Северна Македония върви по две линии – в двустранни контакти с политическия елит на Скопие и в засилен диалог с европейските ни партньори за разясняване на българската позиция. С постигането на желания резултат от двете страни бихме могли да докажем, че България и Република Северна Македония могат да постигнат решение без намесата на останалите държави-членки на ЕС.
Външният министър препоръча правителството и Външно министерство да получат по-широка рамка за маневриране във воденето на преговорния процес, която сега е предопределена от Рамковата позиция на МС от 2019 г., одобрена с декларация на Народното събрание.
