Ще се реализира ли амбицията на служебния кабинет да разбие системата на зависимости и обвързаности в управлението на държавата? Този въпрос все по-отчетливо звучи както в ушите на сегашните управляващи, така и в тези на бизнеса.
За първи път на институционално ниво ясно беше дефинирана решимостта пипалата на октопода, задушаващ от години и държава и бизнес да бъдат порязани.
Поне това прозвуча в думите на служебният министър на икономиката Кирил Петков който беше категоричен, че още в началото на седмицата в Българската банка за развитие ще влезе специална комисия, която да разнищи кой какви ги е вършил в инак финансираната нацяло от държавната хазна институция.
За първи път член на изпълнителната власт демонстрира решимост да смъкне завесата, спусната пред „дейността“ на тази банка, за която от години се говори, че неин приоритет е обслужването на точно избрани фирми с държавни средства.
„Назначавам комисия за публичен контрол на средствата и за прозрачност заедно с Агенцията за финансов контрол, заедно с одитния отдел на Министерството на икономиката и ще влезем в ББР, за да видим как са изразходвани тези средства и защо по устав и по закон тази банка трябва да помага на малкия бизнес, а се дава почит 1 милиард на 8 човека, от които 4 са може би свързани“, това заяви министър Петков в интервю за „120 минути“.
„Банкеръ“ не еднократно е повдигал въпроси, свързани именно с това „обвързано“ финансиране, насочено към един доскоро основен играч на нашия пазар. За комисията, която ще изяснява пороците на това финансиране едва ли ще е трудно да стигнат до дълбините му, тъй като на страниците на малкото оставали в последните години истински свободни медии, след които и „Банкеръ“ отдавна фактите около изсипаните към небезисвестния корпулентен бизнесмен Делян Пеевски финансови потоци от превърналата се в почти лично обслужваща го банка, са добре известни.
Що се отнася до демонстрираната подмяна на приоритетите на тази банка, която по своето предназначение беше създадена да финансира малкия и средния бизнес у нас и да изпълнява ролята си на стожер в развитието на българската икономика, със сигурност ще има какво да се каже. Криещите се от конкретика за вакханлията, което се вихреше в тази банка / особено по времето на Стоян Мавродиев/ , началниците й винаги се измъкваха по тънката лайсна, като ползваха успешно опорната точка, че тя държавна или не все пак е подчинена на Закона за банките…
Така прозрачността в работата й беше напълно задушена. А дали сега това ще се промени, не е съвсем ясно. Все пак поне новият икономически министър заявява готовност за това. Той каза „За мен беше интересно да видя първия доклад на Сметната палата за ББР или банката, финансирана с държавни пари – нейната основна мисия е да финансира малки и средни предприятия, да помага на малкия бизнес, който не успява да се финансира от част от търговски банки. Първите осем кредита към осемте големи клиента са за 946 милиона, над 118 милиона е получил всеки от тях. Това са огромни държавни средства са дадени само на осем компании. С тези пари може да се финансират 946 фирми.“
Петков обещава, тази практика да бъде прекратена и дори говори за промяна в устава на банката, така, че там да залегнат именно такива ограничения, които да позволяват финансовият ресурс да се разпределя към повече и по-малки бенефициенти.
Не без значение е намерението на Петков да поиска ревизия и в „Държавната консолидационна компания“, която също е част от хранителната верига на прецизно избрани бизнесмени. Може би именно разплитането на връзките между нея и ББР , ще успеят да осветлят още много детайли от схемите по които работеше държавата с определени бизнес кръгове.
Внимателното вглеждане в работата на това разполагащо с активи за милиарди дружество, със сигурност би извадило на бял свят практики достойни за приза „как да оберем държавата“…
