Валентин Съйков
Разкритията на служебния министър на икономиката Кирил Петков, че по време на управлението на ГЕРБ Българската банка за развитие е служила за лична касичка на Делян Пеевски и на някои други олигарси, приближени на властта, едва ли учудват някого. Със сигурност те не могат да учудят хората от реалния бизнес и онези будни граждани, които са следили като наблюдатели дейността на банката. Трансформацията на ББР (бивша Насърчителна банка) от институция за насърчаване на дребния и средния бизнес
в ускорител на бизнеса на шепа хора,
близки до ръководствата на ГЕРБ и ДПС не е от вчера. Тя придоби завършен вид при управлението на Стоян Мавродиев и не се е променила след неговото отстраняване.
Комисията за проверка на дейността на банката, която инициира Кирил Петков, може да разкрие цялата порочна практика при раздаването на кредити. Балансите на банката могат да дадат достатъчно информация за получателите на заеми и условията, при които са били отпускани те.
Малко по-сложен е въпросът за реалните собственици и заинтересовани лица, които стоят зад отделните фирми-кредитополучатели, но и той е решим. Както каза министърът, има журналистическа информация, която посочва близостта на много от кредитополучателите с конкретни олигарси. Журналистическите разкрития може да не предоставят доказателства, годни за съда, но са достатъчни за морално осъждане и пресичане в бъдеще на подобни практики.
По-интересни са другите въпроси.
Колко са парите, които облагодетелстваните обръчи от фирми са върнали обратно в касите
на двете партии, които кадруваха досега в ББР? Какви суми са отишли по личните сметки на политиците в страната и най-вече в чужбина? За краткото си време на работа и с инструментите, с които ще разполага, комисията на министър Петков едва ли ще успее да достигне до тези съществени пластове на разследването. В тях могат да проникнат само добре обучени и високо мотивирани специални служби с пълния набор от средства, с които разполагат.
Както се разбра, ръководителите на службите за сигурност са били пуснати в дългосрочен отпуск за да не бъдат сменени. Проверката на тяхната работа вероятно ще покаже как от защитници на националните интереси те са се превърнали в пазители на властта и интересите на управляващите партии и приближените им бизнес кръгове.
Реформирането на службите се налага по много причини.
Една от тях е именно необходимостта да се проследи пълният кръг на движението на държавните пари към частните джобове.
Разследването на миналото е важно за да не се повтаря порочната практика и в бъдеще. Желанието на Кирил Петков да смени Надзорния съвет на банката е оправдано. Разбираемо е и възмущението му, че двама от неговите членове не са били баннкери, а кадри на агенцията за приватизация. По този пункт обаче не можем да се съгласим с министъра.
Назначаването на професионални банкери в надзора на банката
също не е стопроцентова гаранция, че тя няма да се отклонява повече от мисията си да развива дребния и средния бизнес в България. Трима души, дори и с най-безупречните биографии, които са назначени от политическата власт, могат да не устоят на натиска или на съблазните.
Мястото на банкерите е в Управителния съвет на Българската банка за развитие. Време е обаче гражданското общество да поеме контрола над банката. Надзорният съвет трябва да бъде заменен от широко представителен граждански съвет. В него трябва да участват представители на основните браншови организации на дребния и средния бизнес в страната. Те най-добре могат да следят за стриктното изразходване на „техните“ пари. В гражданския съвет имат място и авторитетни учени-икономисти, които да се грижат парите на данъкоплатците да се харчат за проекти с най-голям принос за нарастване на брутния вътрешен продукт.
Персоналните промени по принцип дават положителен ефект, но той обикновено е краткотраен. Смяната на системата е верният път към дългосрочната ефективност на един от най-важните инструменти на държавата за икономическо развитие на страната.
