Предлагаме за догодина прагът на бедност у нас да е 369 лв. Това каза социалният министър Деница Сачева след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество /НСТС/ днес.
НСТС разгледа днес проект за допълнение на Методика за определяне на линията на бедност за страната, като предложението е при спад на БВП министърът на труда и социалната политика да предлага размер на линията на бедност, не по-малък от този за предходната година и съобразен с възможностите на държавния бюджет.
По данни на Евростат през 2019 г. с доходи под линията на бедност са били 18,6% от населението, посочи Сачева.
„По отношение на методиката за определяне на линията на бедност – това предложение, което сме направили, се отнася до това да можем да направим механизма адекватен по отношение на резки макроикономически движения. Приели сме предложенията на синдикатите за промяна. Тоест, социалният министър да може да определя линията на бедност, когато има отрицателен БВП, също и да може да направи промяна, когато има по-благоприятни условия – когато има ръст. В това отношение смятам, че това което правим, е да направим така, че линията на бедност да бъде адекватна на реалните социално-икономически условия за следващата година“, обясни тя.
Сачева подчерта, че за хората с увреждания няма подоходен критерии – тоест всички ще бъдат подкрепени. Тя обърна внимание, че министърът на социалната политика няма еднолично да определя линията на бедност. Това ще става след консултации на Националния съвет за тристранно сътрудничество, както и след гласуване.
Социалните партньори се запознаха и с анализ на изпълнението на мярката 60/40.
В този период работата, благодарение на взетите мерки, са си запазили над 172 хиляди души, или около 7,7 на сто от наетите на трудов договор. За целта държавата е дала 185 млн. лева. В туризма мярката дори стана 80/20 и послужи за запазването на 18 000 работни места чрез изплащането на повече от 22 млн. лева, отчете вицепремиерът и министър на туризма Марияна Николова.
„Отчитайки положителни страни, в сравнение с предната криза през 2009 година, имаме два пъти по-малко загубени работни места. В сравнение с другите антикризисни мерки, тази стартира най-бързо и имаше най-добър ефект като покритие. Сравнявайки се с другите европейски страни констатираме, че можеше да бъдем много по-добре. Нещо, за което предупредихме”, заяви Васил Велев от АИКБ.
„Като цяло смятаме, че сме успели да подкрепим не само заетостта, но и доходът. Данните на НСИ го потвърждават. Средната работна заплата продължава да расте, независимо от стагнацията и от намаляването на заетите лица“, каза президентът на КНСБ Пламен Димитров./Dariknews.bg
