Революция в средите на капиталистите тече във Франция по време на пандемията. Медийната среда в страната променя формата си в условията на засилено състезание за влияние сред местните инвеститори милиардери, предизвикано от смяната на собствеността върху влиятелни телевизионни и радиоканали, вестници и списания.
Това мнение споделя Лайънъл Лоран – коментатор на агенция „Блумбърг“ с ресор Европейски съюз и Франция, който преди това е работил в „Ройтерс“ и „Форбс“.
Коренната промяна със сигурност докарва безсънни нощи на президента Еманюел Макрон, който води разгорещена битка за втори мандат с крайно дясната Марин Льо Пен, посочва Лоран. Нейната преднина на първия кръг на изборите догодина, според сондажите на обществените нагласи, показва намаляващо доверие в традиционните институции, включително и медиите. Което не означава, че Макрон няма своя шанс.
Сделките са чувствителни от политическа гледна точка не само защото стават по време на надпреварата за президентския вот през 2022-а, но и заради концентрацията на собствеността.
Във Франция 90% от медийните източници се контролират от милиардери. Най-богатият французин и основател на LVMH – Бернар Арно, притежава значителни дялове в „Еко“ и „Паризиен“. Франсоа Пино е собственик на седмичника „Поан“. Фамилия Дасо (натрупала състояние в областта на самолетостроенето) притежава десния „Фигаро“.
През седмицата се появи предложение за продажбата на дела на германската компания „Бертелсман“ в телевизионната станция М6 на конгломерата на милиардера Мартин Буиг. Което на практика ще вкара под един покрив 75% от френския пазар на телевизионни реклами. Кланът Буиг вече притежава телевизионния канал F1.
Тръжната война за М6, в която, според публикации, са се включили и собственикът на френския всекидневник „Монд“ – чешкият инвеститор милиардер Даниел Кретински, и на „Вивенди“ – Венсан Болоре, се случва малко след друга битка за влияние – в издателя „Лагардер“. Наследникът на фамилията – Арно Лагардер – губи влиянието си върху компанията, докато Болоре затяга примката около нея с помощта на приятели-активисти. Което заплашва атрактивни активи на „Лагардер“ – като списание „Пари мач“ и радиостанция Europe 1 – да попаднат под контрола на собственика на „Вивенди“.
Макрон вероятно ще играе ключова роля в начина, по който се води тази война на тронове, предполага Лоран. При това не само заради традиционно тесните връзки между политиката и бизнеса в Париж, но и заради чара на медиите, който френският президент откри след собственото си шеметно издигане на върха на властта преди пет години.
Пред Макрон има множество предизвикателства. Противопоставянето на консолидацията няма да помогне с нищо на фрагментирания френски медиен сектор, който страда от нерентабилни бизнесмодели и от доминиращата позиция на дигиталните реклами на „Гугъл“ и „Фейсбук“. Пък и сегашните правила за концентрацията на собствеността се отнасят за ценности, датиращи от втората световна война, по оценка на експерти от бранша и насаждат имидж на непечеливши инструменти за вътрешно влияние на медийните брандове.
Окуражаването на по-едри медийни империи преди изборите обаче едва ли ще въодушеви Елисейския дворец. Болоре вече разстрои политическата конюнктура с популярността на своя канал CNews, похвален горещо от Льо Пен за „открития дебат“ по време на пандемичните кантарини. Определяният от „Монд“ като френски отговор на „Фокс нюз“ – CNews, беше домакин на ред предавания в разрез с ограниченията за COVID-19, а едно от тях беше глобено заради езикна омразата на расистка основа. Голямото притеснение е, че, ако се даде по-голяма платформа на тези предавания, могат да възникнат основателни страхове за „тръмпификация“ на френските медии.
Възходът на CNews обаче работи в полза на Буиг, твърди Лоран. И вероятно ще направи Макрон по-благосклонен към обединението на TF1 и M6 като „национален телевизионен шампион“ и щит срещу по-популистки канали. „Снишаването“ и заемането на по-либерално мнение по антитръстовите наредби ще държи под контрол субекти като Болоре и ще помогне за укрепването на френските медийни активи срещу мощта на Силициевата долина.
Пандемията засили интервенционистичния натиск на френската държава. И направи възможно навремето немислимото поглъщане на „Сюез“ от конкурентната „Веолиа“. Подобна концентрация крие риск да направи пазарния достъп по-неравностоен за играчи без политическа подкрепа. Което все пак не означава, че сливането на подкрепяни от държавата медийни компании вкарват Франция в режим на цензура от съветски стил.
В един идеален свят понижаването на бариерите за консолидация би трябвало да бъде съпроводено с по-широка реформа. По-добрата регулация ще гарантира, че цените за реклама ще останат справедливи и ще принудят компаниите да премахват екстремисткото съдържание по-бързо. Щедрите субсидии трябва да се ревизират. А телевизионните активи на публичния сектор биха могли да се използват за начало на консолидация на територията на Европа. И ако Франция не може да промени отношението си към вътрешните сливания и поглъщания, тя би могла да помисли за интернационални сделки, предлага Лоран.
