Шест дни преди вота, малко под половината от интервюираните от „Екзакта Рисърч Груп“ пълнолетни българи (48%) декларират готовност да гласуват на предстоящите парламентарни избори и заявяват, че вече са избрали за кого ще гласуват. Още 12% са готови да гласуват, въпреки че към 5 юли все още се колебаят кого да изберат. Трудно е да се прогнозира колко от тях реално ще направят избор до деня на вота.
Други близо 16% се колебаят дали изобщо да гласуват и опитът на „Екзакта“ подсказва, че е по-вероятно да не отидат до урните. Една четвърт от българите към 5 юли изразяват нежелание да гласуват. Неизвестни за електоралната активност добавя отпускарския сезон, както и навиците на немалко българи от последните години за чест краткотраен отдих в уикендите на летния сезон.
Електоратите на ГЕРБ, на БСП и на ДПС са в по-голяма степен мобилизирани да участват във вота в сравнение с електоратите на останалите партии с шансове да влязат в парламента. Избирателите на „Демократична България“ и на „Има такъв народ“ декларират по-висока готовност да гласуват на изборите от тези на „Изправи се! Мутри вън“.
Най-висока мобилизация за гласуване регистрираме сред хората на възраст над 50 години, сред висшистите и сред живеещите извън столицата.
Когато има силен емоционален елемент във вота, е възможна промяна в дела на желаещите да гласуват в самия изборен ден. А в този вот, както и в предишния, емоционалните и спонтанните решения за гласуване имат своето място. В навечерието на 4 април, в предизборното тогава национално проучване на „Екзакта“, имаше индикации за активност от порядъка на 47%-48%, но емоционалното и спонтанно гласуване в изборния ден проработиха за ръст на активността над тези стойности.
ЗАЛОЗИТЕ ЗА ПАРТИИТЕ
Всяка от партиите с претенции да бъде представена в следващия парламент има свои цели на тези избори. При ГЕРБ те са свързани с постигане на първи резултат в изборната надпревара и очакване партията да продължи да бъде фактор в политическия процес.
Зад политическото говорене на ИТН прозира желание за спечелване на вота, което по всичко личи, би било предпоставка за поемане на политическа отговорност и ангажимент за управление на страната. Такава е поне политическата оферта към избирателите, на която предстои да видим отговора.
БСП се стремят да привличат лява периферия и да повишават самочувствието на своите избиратели. Присъствието на леви експерти в служебния кабинет подпомага тези цели на левицата. Вторичният анализ на Екзакта показва, че новата формация „Ляв съюз за чиста и свята република” се бори по-скоро за разочарован и негласувал през последните години за БСП ляв електорат и към 5 юли получава дял под 1%.
За ДБ е съществен въпросът доколко ще може да разшири политическото си влияние в условията на ненамаляваща подкрепа за обществена промяна. Не по-малко интересно ще бъде да се установи и това какъв ще бъде социално-демографския профил на избирателите на това обединение след вота.
За ДПС 11 юли е предизвикателство заради пренареждането на политическото пространство у нас, но и заради вота от Турция.
ИСМВ се стремят да попаднат в парламента с по-добър резултат от постигнатия от тях през април т.г., а Българските патриоти полагат усилия да намерят място в новия състав на парламента като докажат, че патриотичните им идеи могат да обединяват. Основният проблем и на двете формации остава недостатъчната твърдост на електоратите им към 5 юли.
Социологическите изследвания трудно могат да измерят потенциала на Гражданската платформа „Българско лято” заради наличието на скрит вот.
„Възраждане” се цели в създаване на алтернативен патриотичен вот, въпреки, че политическото й амплоа далеч не се изчерпва с това.
ДЕКЛАРАТИВНИ ЕЛЕКТОРАЛНИ НАМЕРЕНИЯ КЪМ 5 ЮЛИ
За листата на коя от посочените политически сили ще гласувате на предстоящите парламентарни избори на 11 юли 2021 година?
(Данните са на база гласуващи, по въпроса е работено с Шоу-карта )
Забележка: Изследването е проведено на територията на България и не регистрира изборните нагласи извън страната
Разликата между ГЕРБ и ИТН, видна от графиката е такава, че въпросителните относно размера на дистанцията между двете партии ще останат до самия край на изборния ден. Подобна разлика определено се вмества в категорията „статистическа грешка” при подобен род изборни проучвания. Допълнителна трудност за всеки анализатор е растящата обществена динамика на нагласите в последната седмица преди вота.
След вота на 4 април, ИТН и ДБ разширяват електоралното си влияние. Това потвърждава усещането, че „вълната на протестния вот” не е отзвучала. Дали е намалял емоционалният заряд на тази вълна предстои да видим. Във всеки случай, по данните от това изследване, не може да се заключи, че партиите на протеста ще могат да получат нужните им за мнозинство мандати, въпреки очакванията поне две от тях да подобрят чувствително позициите си на 11 юли спрямо 4 април.
ГЕРБ първоначално реагира на вота от 4 април със свиване на електората си, но от края на юни е налице висока мобилизация и окопитване на избирателите на тази партия.
Данните от настоящото изследване на „Екзакта“ показват, че е вероятно 6 или 7 политически формации да намерят място в следващия парламент, като яснота по това дали Българските патриоти ще прескочат 4%-овата бариера ще има едва в края на изборния ден.
Екипът на „Екзакта“ е на мнение, че е коректно да се изчисляват мандати едва след като има яснота по това колко партии влизат в 46-ия състав на българския парламент.
ГЕРБ е сравнително равномерно електорално представена партия сред населението във възрастовия диапазон между 30 и 60 години, както и сред градското население извън столицата.
ИТН продължават да имат най-силна електорална подкрепа във възрастовата група 18-30 години, като леко намалява влиянието им в групата на 30-40 годишните. Не може да се очаква свиване на подкрепата за ИТН предвид ориентацията на поне половината от конформисткият вот към тях, което определено ще компенсира наличието на разочаровани техни избиратели.
ДБ през последните 5 месеца разширява политическото си влияние. Може да се очаква добро представяне на ДБ както в столицата, така и в други големи градове на страната. Формацията е популярна главно сред образовани и заможни избиратели. ДБ са запазили 97% от избирателите си от вота през април.
На 11 юли ГЕРБ, ИТН и БСП могат да разчитат на по около 90% от избирателите си от парламентарния вот на 4 април т.г. Очевидно е, че водещите партии се стремят както да съхранят твърдите си ядра, така и да намерят излаз към периферен електорат. Последното се оказва по-трудна задача за традиционните партии.
Колкото и условности да има в данните и коментарите относно предстоящите избори, водещите мотиви за гласуване на различните групи избиратели са относително ясно различими и обясними.
Разбира се, особен интерес ще представляват резултатите за ИТН, ДБ и ДПС от вота в чужбина. Тези резултати могат да дадат отговор на част от неизвестните към момента.
ОСОБЕНОСТИ НА ВОТА
Машинното гласуване
Настоящото изследване на „Екзакта“ показва, че общо 23% от българите изпитват притеснения относно справянето си с машинния вот. По-често се притесняват хора на възраст над 60 години (43% от тях) и нискообразовани респонденти (72% от хората с основно образование).
По принцип 45% от българите одобряват въвеждането на машинното гласуване, а 41% са противници на този начин на гласуване.
Конформистки нагласи на избирателите
7% от българите заявяват, че биха променили вота си в последния момент, за да подкрепят вероятния победител. Повече конформисти има сред мъжете, сред хората в активна трудова възраст и сред респондентите със средно образование.
23% от решилите да гласуват, но все още колебаещи се кого да изберат, твърдят, че биха променили вота си в последния момент за да гласуват за очаквания /вероятния победител.
Сред категорично решилите и вече избралите за кого да гласуват, обаче, конформисткият вот възлиза на едва 1,8%.
Честността на вота
57% от българите посочват в настоящото проучване на Екзакта, че очакват предстоящите избори да бъдат честни. Това мнение изказват по-често жителите на градовете-областни центрове, както и избирателите на ДБ и на БСП.
43% от интервюираните обаче са на мнение, че предстоящите избори няма да бъдат честни. Най-много скептици към честността на вота има сред привържениците на ИСМВ.
68% от твърдо решилите да гласуват и избралите вече за кого да гласуват, заявяват , че очакват изборите на 11 юли да бъдат честни.
Разочарование от политическите партии
16% от българите посочват, че се чувстват разочаровани от партията, на която досега са симпатизирали и заявяват, че повече няма да гласуват за нея. Това са по-често хора на възраст между 30 и 40 години, респонденти с нисък стандарт на живот, както и жители на столицата.
Разочарованите симпатизанти на протестните партии по-често от останалите разочаровани избиратели са склонни да преминават от една протестна партия към друга при разочарование.
Избор в последния момент?
15% от интервюираните в настоящото изследване българи твърдят, че са от хората, които решават едва в последния момент за кого ще гласуват. Сред тях по-често се срещат млади хора, нискообразовани респонденти и жители на градовете извън столицата. Именно този демографски профил подсказва за възможни изненади на вота.
Подобна позиция се среща по-рядко сред избирателите на ГЕРБ, БСП и ДПС.
