Проектът на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, предизвика много коментари и мнения – и на експерти, и на граждани.
От Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП) представиха своята позиция в рамките на публичното обсъждане.
От БАЛИП подкрепят инициативата на Министерството на финансите да се обърне внимание на проблемите с ценните книжа в „Регистър А“ и да се търсят начини за решаването им. От асоциацията смятат, че трябва да има мерки за адекватно уреждане на отношенията, свързани със способите за съхраняване и активизиране на акциите от масовата приватизация, защита на акционерите от масовата приватизация, както и бъдещото развитие на капиталовия пазар в България, повишаване неговата ликвидност и атрактивност за инвеститорите.
В позоцията на асоциацията се посочва, че трябва да се търси решение, свързано с невъзможността на хората да се разпоредят с активите си поради незнание и липса на адекватна информационна кампания преди години, когато те са ги получили, както и загубата на стойност за голяма част от вложенията поради непрофесионално управление, пасивност на дребните инвеститори, разпокъсаност на собствеността, което прави икономически неефективно разпореждането с нея.
БАЛИП е категорично против така описаната в чл. 14 процедура, при която след изтичане на сроковете по чл. 14, ал. 1 и 6 паричната стойност на дяловете на дялопритежателите трябва да се прехвърля в държавния бюджет. Становището на асоциацията е, че в проектозакона е необходимо да бъде осигурена максимална защита на акционерите с лични сметки в „Регистър А“, които ще придобият дялове в предложения инвестиционен фонд. Реформата на регистрите и способите за съхраняване на ценни книжа в Централен депозитар не следва да води до ограничаване или накърняване на правата и интересите на акционерите. „С оглед осигуряване на адекватна защита на интересите на притежателите на дялове от проектирания инвестиционен фонд следва да се отхвърли каквато и да било възможност да се влезе в колизия с конституционни текстове и да се извърши пряка или косвена национализация на акциите от Регистър А. Само по този начин може да се съхрани доверието към капиталовия пазар и да се съдейства за привличането на инвеститори в икономиката на страната“, подчертават от асоциацията.
Според БАЛИП
Провеждането на масирана информационна кампания е основен фактор за успеха на инициативата за раздвижване на спящите акции
Тя е от особена важност за решаване на проблема с „Регистър А“. Поради ключовото й значение за постигане на целите на инициативата, описана в проектозакона, тя следва да достигне до максимално широк кръг от акционери от масовата приватизация. Провеждането на такава кампания е една от основополагащите мерки, предвидени в предложената преди концепция, както и от приетата Стратегия за развитие на капиталовия пазар.
Създаването на инвестиционен фонд има солидна обосновка от фундаментално изследване в региона на ЕБВР
БАЛИП подкрепя идеята на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), залегнала в нейно фундаментално изследване на проблема със „спящите акции“ в част от страните от Централна и Източна Европа. Тя е възприета както в концепцията на Министерството на финансите, така и в настоящия проектозакон, за създаване на инвестиционни фондове, към които да се прехвърлят „спящите акции“ от „Регистър А“. Това е фундаментално изследване, което след обстоен анализ на регулаторни режими и практики, както и варианти на решения в тази област в страните от Централна и Източна Европа, стига до извода, че това е най-работещият вариант. В тази връзка идеята, залегнала в чл. 7 от Проектозакона, за създаването на инвестиционен фонд, към който да се прехвърлят съответните акции от Регистър А, има своята предистория и солидна обосновка и следва да бъде подкрепена.
Инвестиционният фонд трябва да се структурира прозрачно и да се управлява от реномирано управляващо дружество
От БАЛИП посочват, че в проектозакона следва да бъдат определени видът на този инвестиционен фонд, както и неговите основни характеристики. Според инвестиционните посредници той трябва да бъде от затворен тип и акциите или дяловете му да се листнат и да се търгуват на „Българска фондова борса“ АД. Фондът следва да се управлява активно, според добрите пазарни практики, трябва публично да предлага емисии от акции или дялове чрез процедура по увеличаване на своя капитал, да привлича нови инвеститори, дребни и институционални, и да набира свеж паричен ресурс, за да расте. Така структуриран инвестиционният фонд има всички шансове да привлече голям фонд мениджър, който да прояви желание да го управлява.
БАЛИП застава твърдо зад позицията си, че управлението на този фонд следва да бъде поверено на реномирано управляващо дружество. Задължително би било основните критерии за избор на такова управляващо дружество от Управляващия комитет по чл. 9 на проектозакона да се детайлизира, като освен изисквания за добра репутация, значителни ресурси (човешки, финансови и организационни) и дългогодишен опит, и безупречна история в управлението на подобни инвестиционни фондове на нововъзникващи пазари и/или суверенни фондове, в чл. 10 задължително следва да бъдат въведени изисквания относно размера на управляваните от такъв мениджър активи, като този размер следва да бъде значителен и многократно да надхвърля стойността на портфейла от акции и финансови инструменти, който ще му бъде поверен за управление.
От БАЛИП считат, че е нужно в закона да се разпишат изисквания към управляващото дружество по чл. 7 и управителя на портфейла по чл. 16, които максимално да мотивират мениджърите за идентифициране на всички дялопритежатели и установяване на комуникация с тях, като този процес започне от момента, в който активите бъдат прехвърлени към фонда.
В инвестиционния фонд да бъдат добавени и „спящите“ компенсаторни инструменти, за да се увеличи тяхната ликвидност
В портфейла на инвестиционния фонд, освен акциите по чл. 7 във връзка с чл. 3, ал. 3, в обхвата на закона следва да влязат и „спящите“ компенсаторни инструменти, като се въведе дефиниция за неактивни лични сметки за компенсаторните инструменти по чл. 2 от Закона за сделките с компенсаторни инструменти и § 1а от Допълнителните разпоредби на ЗППЦК, предлагат от асоциацията. По този начин ще се реши проблем, аналогичен на този с акциите, доколкото останалите неизползвани компенсаторни инструменти също са раздадени като компенсация на множество лица, част от които са починали, а по сметките на други лица са останали бройки/суми, които са незначителни. Прехвърлянето им в инвестиционния фонд ще увеличи тяхната ликвидност и ще даде повече варианти за крайното им използване, ще се даде възможност и на държавата да изпълни своя ангажимент справедливо да обезщети притежателите на компенсаторни инструменти за отнетото им някога имущество.
