Кой лъже? Брюксел обяви: България не е получила лиценз за АЕЦ „Белене“. Дори не е искала такъв
Европейската комисия (ЕК) потвърди, че бъдещото изграждане на АЕЦ “Белене” се нуждае от нов лиценз, какъвто българската страна дори не е поискала.
Това съобщи току що брюкселския европейски сайт Еuractiv.
На 18 юни властите в София съобщиха новината, че руската държавна корпорация “Росатом” е постигнала споразумение за сътрудничество с Framatome SAS (Франция) и GE Steam Power в рамките на процедурата за избор на стратегически инвеститор за проекта АЕЦ “Белене” в България.
Енергийният министър Теменужка Петкова каза, че българската държава ще участва в проекта за АЕЦ “Белене” със „сериозните“ активи, които притежава. Това по нейни думи е оборудване и лицензирана площадка.
„Ние ще участваме с апорт на тези активи“, посочи тя.
В сряда (24 юли) обаче EURACTIV получи потвърждение, че Европейската комисия не смята площадката на АЕЦ “Белене” за лицензирана.
В писмо до адвокат Албена Белянова, която беше сезирала еврокомисията за нередности в процедурата за избор на стратегически инвеститор на централата, Масимо Гариба, и.д. заместник-генерален директор, генерална дирекция „Енергетика“, припомня, че планираният нов инвeстиционен проект трябва да е предмет на изцяло ново лицензиране. Това, което е направено преди 13 години, не е актуално.
ЕК посочва, че поканата за заявяване на интерес, не може да се разбира като средство за подбор на икономически оператор, който сам би извършил строителните работи или предоставил услугите или доставките, свързани с изграждането на АЕЦ „Белене“. Причината е, че това би могло да представлява заобикаляне на директивите на ЕС относно обществените поръчки.
„Публикуването на поканата за заявяване на интерес за стратегически инвеститор в Официален вестник на ЕС не може да води до заключението, че Европейската комисия е одобрила проекта, че той отговаря на всички правни изисквания, че една обикновена публикация на покана за заявяване на интерес в Официален вестник на ЕС не означава, че проектът попада в обхвата на директивите на ЕС относно обществените поръчки. Публикацията следва да се разглежда като начин за повишаване на публичността и прозрачността на поканата в целия Съюз”, казва Гариба. Ето накратко какво съобщава той:
1. Въпреки подновяването на проекта през юни 2018 г. по информация на ЕК до момента не са предприети нови действия във връзка с регулаторния процес.
2. През 2019 г. службите на Комисията обосновано са отговорили на Теменужка Петкова, като са изразили становището, че планираният нов инвестиционен проект следва да бъде предмет на изцяло ново съобщение съгласно член 41 от Договора за Евратом, а не на допълнение към съобщението от 2007 г.
3. Понастоящем службите на Комисията са в процес на оценяване на съответствието на независимостта на компетентния регулаторен орган – Агенцията за ядрено регулиране.
4. Проектът за АЕЦ „Белене“ не е бил предмет на партньорска проверка от ЕС въз основа на спецификациите на направените стрес тестове за оценка на безопасността от 2011 г. след аварията във Фукушима. След представянето на новото съобщение за проекта, Комисията ще разгледа и въпроса за сеизмичността въз основа на последните оценки на безопасността.
5. Съответствието на българската нормативна уредба с разпоредбите на Директивата за ядрена безопасност относно прозрачността на процеса на вземане на решения при лицензирането на ядрени инсталации се оценява понастоящем от ЕК.
6. Публикуването на поканата за заявяване на интерес за стратегически инвеститор в Официален вестник на ЕС не може да води до заключението, че Европейската комисия е одобрила проекта, че той отговаря на всички правни изисквания, че една обикновена публикация на покана за заявяване на интерес в Официален вестник на ЕС не означава, че проектът попада в обхвата на директивите на ЕС относно обществените поръчки. Публикацията следва да се разглежда като начин за повишаване на публичността и прозрачността на поканата в целия Съюз.
7. Проекто-договорът / проекто-споразумението със Стратегическия инвеститор за изграждане на АЕЦ „Белене“ следва да бъде съобщен на ЕК, на основание член 103 от Договора за Евратом.
8. Ако проектът „Белене“ подлежи на промени, ще трябва да се извърши нова ОВОС или скрининг в съответствие с Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 2014/52/ЕС.
9. Според наличната за ЕК информация предмет на поканата е придобиването на акции в бъдещо дружество, което не представлява строителство, продукт или услуга по смисъла на директивите на ЕС в областта на обществените поръчки. Поканата за заявяване на интерес не може обаче да се разбира като средство за подбор на икономически оператор, който сам би извършил строителните работи или предоставил услугите или доставките, свързани с изграждането на АЕЦ „Белене“, тъй като това би могло да представлява заобикаляне на директивите на ЕС относно обществените поръчки.
Казусът „Белене“ становище на Европейска комисия, Генерална дирекция „Енергетика“
продължение в https://euractiv.bg/section/%d0%b5%d0%bd%d0%b5%d1%80%d0%b3%d0%b5%d1%82%d0%b8%d0%ba%d0%b0/news/%d0%ba%d0%be%d0%bc%d0%b8%d1%81%d0%b8%d1%8f%d1%82%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d1%82%d0%b2%d1%8a%d1%80%d0%b4%d0%b8-%d0%b0%d0%b5%d1%86-%d0%b1%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b5-%d0%bd%d1%8f%d0%bc%d0%b0-%d0%bb%d0%b8/
