За 91-ви път ще се съберат тази вечер протестиращи в София срещу правителството и главния прокурор в т. нар. Триъгълник на властта между сградите на Президентството, Министерския съвет и бившия Партиен дом, където се пренесе парламентът. Исканията им остават същите – оставки на Бойко Борисов и Иван Гешев.
Началото на демонстрацията е обявено от 19 ч. и е под мотото „Нас не ни е страх!”. Сборният пункт е около фонтана при Президентството, припомнят организаторите от „Отровното трио“. Вероятно в по-късен час ще бъде затворено движението по бул. „Цар Освободител”, а след това протестиращите ще проведат традиционната шествие до Орлов мост.
Подписите под отвореното писмо, с което известни и уважавани българи поискаха незабавно пет оставки по властовите върхове, вече станаха повече от 1000. „Подписката“ започна преди шест дни, когато 123 интелектуалци с публично послание подканиха премиерът Бойко Борисов, главният прокурор Иван Гешев, председателят на Народното събрание Цвета Караянчева и на парламентарната комисия по култура Вежди Рашидов, както и генералният директор на БНТ Емил Кошлуков да освободят заеманите постове.
Поради разрастването на акцията организаторите обявиха днес, че отново публикуват откритото писмо заедно с мотивите и подписалите го до момента:
„Днес изпращаме откритото писмо отново, този път с 1000 подписа, събрани за 6 дни, подредени в азбучен ред А имената на представителите на творчеството, науката и образованието продължават да пълнят личните съобщения до нашата страница. Благодарим за подкрепата!“, пишат организаторите на Fаcebook групата „Отворено писмо“ .
Припомняме какви са мотивите за искането на петте оставки:
„Ние долуподписаните заставаме срещу:
– модела „Борисов-Доган-Пеевски“ и свързаната с него корупция, довела до разграбването на ценен обществен ресурс и до тежка криза на доверието в обществото;
– многобройните корупционни скандали, в които са замесени висши държавни служители, станали причина уважавани световни медии да определят страната ни като „Държава на мафията“;
– задкулисното манипулиране на достъпа до европейски фондове при потъпкване на състезателното начало;
– продължаващата с години подигравка с парламентаризма, превърнала Народното събрание в придатък на премиера;
– отклоняващата вниманието инициатива за свикване на ВНС и заиграването с въпроса за Конституцията с цел спечелване на време и манипулация на общественото мнение;
– спешните промени в Изборния кодекс в края на мандата като индикация за контрол над бъдещия вот;
– отказа от реформа на прокуратурата въпреки гражданската воля и солидарния с нея международен натиск;
– използването на прокуратурата като средство за произволна саморазправа на властта с нейни опоненти; – опитите за завладяване на съда и поставяне под пълна зависимост на правосъдната система;
– двойния стандарт и показните операции вместо системни и ефективни действия в борбата с корупцията;
– полицейския произвол срещу мирно протестиращи граждани и журналисти и липсата на безпристрастно разследване на ексцесиите от протестите на 2-ри септември 2020;
– манипулативното огласяване на фактите за антиправителствения протест;
– влошаването на медийната среда в България, довела до достигане на дъното в EC пo критерий „свобода на словото“ и трайното задържане на България за трета поредна година на 111-тo място в света в класацията на „Репортери без граници“;
– липсата на ефективна реформа в здравната система;
– неефективните действия за подобряване на образователната система при наличието на катастрофален спад във функционалната грамотност на българските ученици, отреждащ ни последното място в ЕС и по този критерий;
– безогледното разграбване на публичен природен ресурс: гори, води, плажове, биоразнообразие, резервати;
– бетонирането на черноморското крайбрежие и недалновидната политика в областта на туризма;
– поразяването на автентичността на българското културно наследство чрез „доизграждане“ на бутафорни исторически „паметници“ с цел усвояване на европейски фондове за сметка на упадъка на реални културни ценности и деградация на исторически центрове;
– небалансираната държавна политика в областта на културата, водеща до фаворизиране на кича и посредствеността на всички нива за сметка на задълбочените творчески търсения.
