„Категорично се противопоставяме на опитите Министерството на външните работи да бъде въвличано в политическата кампания. Спазили сме стриктно закона.“ Това е позицията на министерството, изразена от постоянния секретар на МВнР Иван Кондов на брифинг по повод медийни публикации относно формирането на съставите на секционните избирателни комисии зад граница.
Кондов, който е и председател на работната група „Избори“ в МВнР, разясни процедурата съгласно Изборния кодекс, според която ЦИК назначава секционните избирателни комисии извън страната и утвърждава списъци на резервните членове, както и на застъпниците. Законът изисква 16 дни преди изборите – в случая да 18 март 2021 г., министърът на външните работи да направи предложенията си за по един член в съответната СИК, който да бъде представител на министъра. След този срок има консултации на политическите партии, като решението на ЦИК е излязло в срок на 22 март.
Съгласно Изборния кодекс всички места в СИК зад граница, които не са запълнени от политическите партии, се запълват по предложение на ръководителите на нашите задгранични представителства от представители на местните български общности, обяснява Кондов.
Главният секретар на МВнР и заместник-председател на работната група „Избори“ Калин Анастасов отбелязва, че представители на работната група участват само и единствено в официални разговори с Централната избирателна комисия. „В последните няколко дни чухме политически обвинения към МВнР, като категорично искаме да опровергаем разпространението на фалшиви новини за водени странни разговори между министерството и ЦИК в процеса на подготовка и провеждане на изборите“, казва Анастасов. Той подчертава, че въпреки трудностите, породени от пандемията и мерките срещу Ковид-19 в различните държави, МВнР е успяло да осигури разкриването на рекорден брой секции за гласуване чужбина – 465.
В изпълнение на своите ангажименти, по предложение на задграничните ни представителства и след анализ, министерството е предложило с писмо на ЦИК да вземе решение за броя на членовете и съставите на СИК зад граница, като въз основа на получените предложения, ЦИК е взела решение за увеличаване на броя на съставите на няколко Секционните избирателни комисии.
Към момента в МВнР се получават предложения за коригиране съставите на секционните избирателни комисии, които своевременно се препращат към Централната избирателна комисия. „Към днешна дата, съгласно решение на ЦИК, общата численост на съставите на СИК зад граница е 2507 души – казва главният секретар. МВнР краткосрочно ще командирова от София около 160 човека. Още 140 колеги зад граница ще вземат участие в СИК. Анастасов обяснява, че, за да изпълни задължението си и да излъчи по един представител на държавата във всяка една СИК зад граница, МВнР ще разчита и на 165 души – представители на българската общност. В същото време, след консултациите с политическите партии, ЦИК предложи около 500 души членове на СИК зад граница, които всъщност са също членове на българските общности зад граница.
„От 2507 членове на СИК, когато извадим 300 наши служители и 500 партийни предложения, от МВнР се изисква да предложи около 1700 членове на СИК, предложени от нашите представителства, след консултации с българските общности зад граница“, уточнява Анастасов.
Съгласно решението на ЦИК, секционни избирателни комисии зад граница, съставени от трима членове, има в 33 от 465 секции – основно те са в държави, където имаме изключително малко подадени заявления за гласуване и където по анализ на министерството подават своя глас между 15 и 50 души. Единствената държава, в която СИК са с трима членове, а традиционно гласуват около 300 души, е тази в посолството ни в Осло, Норвегия. Това се дължи на сериозните противоепидемични мерки там и с факта на разкриване на две нови секции близо до Осло, с които българските граждани ще бъдат улеснени в упражняването на правото си на глас.
