Институтът Lowy в Сидни направи оценка на близо 100 държави как са се справили с управлението на здравната криза, предизвикана от пандемията COVID-19. Почти година правителствата и обществата се борят с невидим враг и ангажират в тази битка целия арсенал, с който разполагат.Екипът на австралийския мозъчен тръст проследява ситуацията в 98 държави, за които има данни. Китай не фигурира, тъй като липсват публично достъпни данни за тестване. Периодът обхваща 36-те седмици след потвърдения стотен случай на COVID-19 във всяка страна. Използвани са данните, налични към 9 януари 2021 г.
14-дневните средни стойности са изчислени по шест показателя:потвърдени случаипотвърдени смъртни случаипотвърдени случаи на милион душипотвърдени смъртни случаи на милион душипотвърдени случаи като дял от тестовететестове на хиляда душиПоказателите дават информация колко добре или зле страните са управлявали пандемията.
Кои се справиха най-добре или първите шест в класациятаНова Зеландия оглавява класацията, следват я Виетнам, Тайван, Тайланд, Кипър и Руанда.С резултат от 94,4 Нова Зеландия е шампионът. Не само размерите и островният характер обаче са помогнали за ограничаване разпространението на заразата. От първия открит случай на 28 февруари 2020-а управляващите предприемат множество ефективни мерки. Правителството на Нова Зеландия реализира най-драстичната стратегия още в първите часове на здравната криза, водено от девиза „Изкорени, вместо да смекчаваш“.На 14 март 2020-а, когато има регистрирани 8 случая, премиерът Джасинда Ардерн заяви, че всеки, влизащ в страната, ще бъде поставен под карантина. На 19 март затвори границите за чужденци, а на 25 март въведе строги ограничения и затвори всички несъществени предприятия.Отличното справяне на Нова Зеландия се дължи още на големия брой тестове, на търсенето на контактни и проследяването им, на строгото спазване на правилата. Не на последно място добрите резултати се дължат и на поведението на премиер-министъра. Джасинда Ардерн показа форма на съпричастност точно в момента, когато новозеландците трябваше да бъдат затворени. Положителното в поведението на първата дама на архипелага беше, че не изнасяше лекции, нито обвиняваше, а даваше на хората усещането, че е на тяхна страна. С отношението си Джасинда Ардерн успя да обедини и да превърне в свой екип 5 000 000 души, готови да спазват правилата.
С индекс от 90,8 Виетнам е втората най-добре справила се с управлението на здравната криза страна. Със сигурност една от причините затова е, че тя действаше в посока да заличи изцяло вируса в рамките на собствените си граници. Тоталният контрол, превенцията и строгите правила са в основата на успеха, както и пълната мобилизация. Точно защото здравната система не е сред добре развитите и средствата не достигат, управляващите заложиха на строгата карантина и издирването на всички, контактували със заразени. Те биваха изолирани и изследвани по няколко пъти на ден.
Тайван е също сред отличниците с резултат от 86,4. Особено важно да се подчертае е, че за разлика от повечето страни в Тайван нямаше пълно затваряне и забраните бяха твърде малко. Причината се крие във факта, че страната беше подготвена отлично и разполагаше с предпазни средства. Епидемиите от ТОРС, птичи и свински грип са довели до натрупването на опит в битката. Освен опита, влияние оказаха и дигиталните технологии. Не на последно място обаче е отношението на тайванците един към друг. Те са свикнали да се грижат за хората около себе си, да помагат и да бъдат съпричастни.
Не е по-различна ситуацията и в Тайланд с индекс 84,2 и Кипър – 83,3, където се разчиташе на ясни правила, спазвани стриктно и на сериозни усилия за проследяване и тестване.
Сред отличниците на шесто място е Руанда с индекс 80,8. Държавата, която през 1994 г. трябваше да възстанови отново здравната си система. Както подчертава Агнес Банагвахо, член на Африканската академия на науките и преподавател в Харвардското медицинско училище, една от причините за успеха е, че управляващите са се поучили от уроците на миналото и са изградили справедлива здравна система, в която хората вярват.Подходът към здравеопазването, който се основава на справедливостта, е най-добрият начин за осигуряване на общественото здраве, категорична е Агнес Банагвахо. Правителството успява да се справи като веднага след затварянето предоставя основни храни на десетки хиляди домакинства в нужда. Най-уязвимите групи са тествани и обгрижвани безплатно. Важно да се отбележи още е и това, че децентрализираният модел на здравната система в Руанда поставя в центъра превенцията и грижите в обществото и така осигурява пълен достъп до здравни услуги. Всичко това води до огромното доверие към системата, което е в основата на успеха.
Последните шест или страните които не успяхаСпоред изследването Бразилия е държавата, която се е справила най-зле от всички – индексът й е 4,3. Дълго време в страната не бяха предприемани мерки и една от основните причини затова беше отношението на президента. Жаир Болсонаро определи COVID-19 преди всичко като медийна истерия и невинна простуда, която бързо ще отмине. Той яростно се противопоставяше на мерките, които се взимаха в отделните райони. Нямаше решителни действия на национално ниво. Всичко това на фона на претоварена здравна система и коренно население в джунглата, което няма достъп но здравна помощ. С над 8 000 000 заразени и над 250 000 починали, в настоящия момент Бразилия разчита на ваксинацията, за да ограничи доколкото е възможно заразата.
Мексико е с индекс от 6,5. В страната бяха наложени мерки, които обаче имаха повече препоръчителен, отколкото задължителен характер. Здравната система е претоварена, а основните упреци са към управляващите, които не са успели да реагират адекватно. През пролетта на 2020 г. страната беше разтърсена от указанията кои пациенти да бъдат интубирани и кои не, ако интензивните отделения нямат възможност да поемат болните.
Колумбия е с индекс 7.7, почти 2 милиона заразени и над 52 000 починали към края на януари, 2021г.
Влияние върху лошите резултати на Иран оказват значително увеличените санкции от страна на САЩ, тъй като иранската здравна система е пряко и косвено засегната от тях. Страната имаше проблеми със снабдяването с медикаменти и оборудване. Специалистите отчитат и забавянето в осигуряването на тестове, в мудните действия в началото и в недостига на болнични легла.
През лятото на 2020-а Ед Йонг написа статия със заглавие „Как пандемията победи Америка“, в която се опита да отговори на въпроса защо COVID-19 постави на колене най-мощната страна. По мнението на стотици експерти и специалисти всичко, случило се в САЩ, е било предотвратимо. Проблемите се крият в бавния отговор на правителството, но и в неефективната здравна система и хронично недофинансираното обществено здравеопазване. И това са част от причините, САЩ да получат оценка от 17,3 и да бъдат на 94 място.
Боливия е с индекс 18.9, почти 208 хиляди заразени и над 10 хиляди починали към края на януари, 2021г.
Авторите на класацията отбелязват, че Китай не присъства. Причината е липса на публични данни за провежданите тестове.
Къде е България?България заема 67 място с индекс от 37,1. Донякъде оптимистично ако се вземе предвид, че на 66 място е Великобритания, а доста под нас – на 73, е Франция. След първоначалното стъписване и хаотични движения управляващите предприеха действия на пълно ограничение в опит да се справят. Последва разхлабване на мерките, но след бързото нарастване на случаите и опасенията за здравната система, рестрикциите отново влязоха в сила. За разлика от Руанда и Тайван обаче повечето от българите нямат доверие в управляващите, а и в здравната система, което е пречка за бързото справяне с кризата.
Анализът на Институтът LowyКак се справят страните с кризата COVID-19 в контекста на своето географско положение, икономическото си развитие и политическите системи.
Географското положениеКоронавирусът започна в Китай, но страните от Азиатско-Тихоокеанския регион се справят най-успешно с овладяването на пандемията. Веднага след Китай COVID-19 се разпространи с невероятна скорост и завладя Европа и САЩ.Преди втората и доста по-тежка вълна повечето от страните в Европа се справяха дори по-добре от тези в Азиатско-Тихоокеанския район. Успешното потушаване на първата вълна беше резултат от силната европейска интеграция.Пандемията се ускори в голяма част от Северна и Южна Америка и направи континента сред най-засегнатите. Много страни в Африка и Близкия Изток успяха да се справят в началото благодарение на силните превантивни мерки.
Политически системиПовечето от инструментите, с които страните се противопоставят на разпространението на COVID-19, са еднакви. Начините, по които правителствата убеждават или принуждават своите граждани да спазват мерките, отразяват политическите системи. Страните с авторитарни модели нямат големи предимства в битката с вируса. Въпреки трудното начало и с някои изключения като САЩ и Обединеното кралство, демокрациите постигнаха малко по-голям успех в сравнение с другите форми на управление при справянето с пандемията. В същото време хибридни режими като Украйна и Боливия изглеждат по-малко способни да се справят.
Икономическо развитиеСтраните с по-високи доходи от глава на населението имат по-големи ресурси за борба с пандемията и се представят по-добре от развиващите се страни. Изненадващо е, че много от развиващите се страни успяха да се справят, а напреднали икономики загубиха лидерството си в края на 2020-а.
Проучването и анализът на австралийския институт показва моментна картина, която ще промениПандемията от COVID завладя брутално и някак неочаквано света. Очевидно никой не беше подготвен за нея. След първоначалния шок, държавите започнаха да действат и продължават да го правят. Върхове и спадове в опитите да се даде отпор на вилнеещата зараза. Данните от Института Lowy показват ясно едно – дори икономически стабилни и проспериращи общества са в състояние да се провалят ако обществото изпитва недоверие към управляващите, ако хората не умеят да се грижат един за друг и да изпитват съпричастност и особено ако здравните системи са неадекватни и несправедливи.
Източник: Framar.bg
