Пандемията още продължава и реалните й последици ще се проявят едва след президентските избори в САЩ, тоест най-рано през ноември. Но вече се очертават три основни извода, чието значение ще осъзнаем малко по-късно.
Първо, като основна тенденция в съвременното развитие отслабва влиянието на западните сили. В центъра на световната политика заемат място нови лидери. Расте най-вече значимостта на Китай, Индия и Русия в световните дела. През следващите години ще се изостри борбата за ценности, за интерпретацията им от една или друга цивилизация. Ролята на Запада се стапя толкова очевидно, че за изгубеното лидерство на Щатите споменава дори канцлерът на Германия Ангела Меркел.
В този контекст се изострят междуетническите и междурелигиозните конфликти: войната с паметниците в САЩ и ред страни от Западна Европа например идва оттам, че хората не осъзнават мястото си в историческия процес и не разбират как ще се развие той (изливайки недоволството си във вид на борба със символите на миналото). САЩ навлизат в твърде труден период на разправии между четирите основни общности: белите американци, афроамериканците, латиносите и азиатците (китайците и др.)
Гражданското противопоставяне там ще се засилва, добивайки най-различни форми. Същите тенденции в Западна Европа ще засилят сепаратистките нагласи и разногласията в Европейския съюз. САЩ и Европа ще действат все по-често като два центъра, независещи един от друг.
В основата си акциите срещу расизма и паметниците от миналото представляват маскиран протест на бедните срещу богатите. Възмущението от неравенството, бедността и расизма внушава на все повече хора мисълта за необходимост от преразпределяне на доходите. Транснационалните корпорации укриват пари в данъчни убежища по цял свят – според все повече хора това е не само неетично, но и неприемливо.
Броят на милиардерите в света нарасна през 2019 г. с 214 души и достигна 2825, а общото им богатство възлиза според оценки на 10 трилиона долара (за сравнение БВП на Китай е 13 трилиона, а на Русия – 1,5 трилиона долара). По време на пандемията – от март до май 2020 г., богатството само на руските милиардери по данни на „Форбс“ се е увеличило с 62 милиарда долара (в Русия има 114 милиардери, в Китай – 342, в САЩ – 788).
Пандемията открои същинското значение на много професии, без които обществото няма как да съществува нормално. Някои правителства взеха да правят списъци с ключови длъжности – в тях няма мениджъри и банкери, но са включени чистачите, учителите, медицинските сестри. Излезе наяве нуждата от не най-престижните професии.
Второ, в политиката на много държави проличава все по-ясно завой наляво и привържениците на т. нар. радикални идеи се превръщат в привърженици на мейнстрийма. Показва го доста явно положението със студентските среди в САЩ, където са широко разпространени „социалистическите идеи“ на Бърни Сандърс. (По данни на Юрий Ярим-Агаев, шеф на Центъра за изследване на тоталитарните технологии, 36 на сто от американските младежи имат положително мнение за комунизма, а 70 на сто биха избрали президент-социалист.) Подобен процес тече и сред студентите във Великобритания и Франция.
Симптоматично е, че в речта си на Маунт Ръшмор от 4 юли Доналд Тръмп заяви: срещу САЩ се надига „левичарска културна революция“. По-късно той увери, че обсадата от страна на радикалната левица, марксистите и анархистите ще се провали – кампанията за унищожаване на „нашите ценности и промиването на мозъците на децата ни“ няма да успее.
Този процес навярно е отразен най-добре в растящата популярност на младия нидерландски философ Рутгер Брегман. В книгите си (едната, озаглавена „Утопия за реалисти“, е преведена на руски) той подкрепя нови принципи в организирането на обществения живот, смята за важно например да се въведе базов доход за всички граждани, 15-часова работна седмица, данък върху капитала, а не върху труда, и т.н.
Брегман разглежда като „гориво“ за младото поколение неприемането на днешните елити и на поведението им. Младежта е озлобена от растящото неравенство. Елитите измислят правила за останалите хора, но без да ги спазват те самите: нарушил карантината, Доминик Къмингс – съветник на британския премиер, не подаде оставка. Според Брегман ситуацията е много тревожна: „Западът създаде политически системи, в които се допуска да оцеляват безсрамните“.
Трето, без ефективен държавен апарат страните няма как да се справят с нови пандемии. Важността на централизираната държава за борбата с епидемии или стихийни бедствия е толкова очевидна, че не може да бъде отречена и от най-непримиримите привърженици на демокрацията и анархисти.
Източник: БТА
