На 29 септември социалното министерство публикува законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания. „БАНКЕРЪ“ потърси коментара на гражданите от сдружението „Системата ни убива“, а те ни изпратиха своята позиция, която първи обявяваме публично:
Ето затова искаме оставката на социалния министър Деница Сачева и на цялото правителство. Заради гаврата с хората с увреждания, която винаги удря по техните права. Предложеният проектозакон за изменение и допълнение на Закона за хората с увреждания е поредното доказателство как държавата в едно с всички „заинтересовани страни“ се опитва в неспирен порядък да неглижира, орязва и отнема гарантирани права на най-уязвимата общност от хора, като демонстрира изкуствена загриженост с намаляване на административната тежест.
Това се представя като нещо, което уж е в полза на хората, а всъщност ще засяга в положителен смисъл единствено и само администрацията.
В направеното предложение съществува изваждане на извоювани вече права от индивидуалната оценка, където на практика всеки човек с увреждания може да види и да се запознае с всичко, което му се полага като подкрепа. За нас, като „косвено заинтересована“ страна, става ясно, че не всеки ще може да се възползва от полагащото му се и че не всеки ще достигне до истината какви права има. От къде знаем ли? От опит! Защото в минали години, когато не знаехме законите и правата си, често не сме се възползвали от тях с години, докато не друг, а някоя майка не ни е казала, че имаме право на нещо си.
Липсата и укриването на информация винаги е било скритото оръжие на държавната администрация,
когато целенасочено е искала да спести едни средства от правоимащите в изключително тежко положение. Това безхаберие убива и това безхаберие винаги ни е вбесявало.
Затова според нас е немислимо да се изваждат видове подкрепа от индивидуалната оценка, изключвайки предоставянето на помощни средства и ремонта на същите, които ясно е разписано в сега действащия закон как преминават към здравната система от 01.01.2020г. Твърдим, че по този начин индивидуалната оценка вече става недостъпна и задължителният й характер отпада.
На Хората ще им се налага да подават отделни заявления за финансова подкрепа, санаториално лечение, рехабилитационни услуги и наем на жилище, в случай, че изобщо са наясно, че имат право на такива. Още повече, нашият опит показва, че хората работещи в дирекциите на Социално подпомагане не са онези отзивчиви и любезни хора, които съблюдават за спазване на правата на хората нуждаещи се от подкрепа и съответно по-често от честото, спестяват нужната информация.
От назначаването на Сачева за социален министър сме свидетели на забавяне, тупане на топката и най-лошото – връщане на проблемите в изходно положение, предвид тежко извоюваните промени, без да бъдат наричани реформа. Реформа може да има тогава, когато ТЕЛК бъде премахнат и заменен със справедлив модел на оценка на дефицитите на всеки отделен човек с увреждания. За нас е учудващо как така Сачева не съумя да прехвърли помощните средства към министерство на здравеопазването в срок. Или създаването на новата Държавна агенция за хората с увреждания, която в настоящото предложение за изменение не става ясно кога точно ще се случи, като са пропуснати разписаните срокове по закон.
И всъщност колко време отне на подопечното й министерство да изготви това предложение, което украсено с лакардии като „намаляване на административната тежест“, „осигуряване на плавен преход“, „оптимизиране на процедури“, „по-дълги времеви хоризонти“, „прецизиране“ на нещо си, просто удължава неспирната агония на хората, които живеят в неравностойно положение? Много от тези хора са притиснати буквално от малкото време, с което разполагат и всъщност не могат да чакат новите и неопределени „времеви хоризонти“ на Сачева.
Затова нашето становище се свежда до това да не се пипат самооценката и индивидуалната оценка,
а пропуснатите срокове за възложените по закон промени по отношение на Държавната агенция за хората с увреждания и реда на отпускане на помощните средства са единствено и само пропуск на министерството,
за което трябва да се понесе и политическата отговорност,
а не оттук нататък да се търсят средства от Световната банка или от друго място за създаване на новата агенция, може би за да се усвоят едни пари отново и отново.
И оправданието, че няма пари се опровергава така – за холдинги и самолети на чертеж има, а за важните и съществени неща вечно сме в недостиг. Предложените „реформаторски“ промени са нищо повече от замаскиране на несвършената работа, да не говорим, че тенденциите са да се бетонира несправедливото действие от оценката на ТЕЛК, игнорирайки единствената засега справедливост, въведена с индивидуалната оценка на потребностите. Не виждаме и работа от страна на Министерството на труда и социалната политика в посока преодоляване на недопустимо харчене на средства, които изтичат там, където хора неправомерно са придобили експертно решение от ТЕЛК. Така например, двамата уж слепи братя от Дъбник ще получат всичко на база фалшив ТЕЛК, знаейки много добре какви са им правата.
