Хотелиери пострадаха от отлива на чужденци. Могат ли българите да спасят родния туризъм?

Хотелиери пострадаха от отлива на чужденци. Могат ли българите да спасят родния туризъм?

Туризмът се оказа един от засегнатите сектори заради COVID-19. Докато хората умуваха да пътуват ли в условия на пандемия и къде, държавите ту затваряха, ту отваряха границите си, въвеждаха се задължителни PCR тестове, карантинен период и хотели за заболели и други мерки, които допълнително утежниха ситуацията на бранша не само у нас, но и в цял свят.
В България бизнесът пострада от спада на чуждестранни туристи. Имаше голяма борба за субсидирането на чартърните полети, но въпреки усилията някои хотелиери обявиха летният сезон за провал. Други пък се ориентираха бързо в ситуацията и решиха да се възползват от привличането на българи.
Туризъм за родно потребление
COVID-19 е един добър урок, че туризмът е семеен бизнес. Туризмът не е индустриално предприятие тип „Кремиковци“. Туризмът е подпомагане на местната икономика. Пандемията даде да се разбере, че пазарът трябва да държи на родния потребител, а не само да търси чуждестранните туристи. Това са част от заключенията, които направи доцент д-р инженер Румен Драганов, член на Контролния съвет на Националния борд по туризъм.
Пред Novini.bg той каза, че от COVID-19 са пострадали предимно големите хотели, които работят на принципа all inclusive с ниско бюджетни туристи на чартърна основа.
„В учебници по туризъм пише, че туризмът се гради на база на вътрешната икономика“, подчерта Драганов.
И настоя, че концепцията на презастрояване и хотели, които са лишени от основата на местния туризъм, е обречен на провали тогава, когато се случват подобни извънредни ситуации като пандемията.
„Туризмът трябва да е семеен бизнес. Когато вие сте направили туризъм за украинци и молдовци. Гърция не разви хотели мастодонти, а запази малките къщи за гости, се радва на една нормална запълняемост и интерес на туристите“, отбеляза още експертът по туризъм.
Спокойно лято без навалици
Разходка по Черноморието ще потвърди думите на Румен Драганов, че българите търсят спокойствието. Затова и не малко от тях се престрашиха тази година да отидат до Слънчев бряг – курорт, придобил славата на място за купони. В резултат на по-малкия брой чуждестранни туристи по морето има и по-малко навалици. Според Драганов това да възможност да се обърне внимание и на културната страна на българските курорти като Старинния Несебър или Стария Созопол. Същото е и положението с Двореца Балчик, който се радва на висока посещаемост.
Лятото в цифри
„Като цяло за целия период май-септември очакваме около 7 милиона пътувания на българи в страната. От които голямата част 4,6 милиона са такива които са за петък, събота, неделя. Другите са средноседмични“, коментира доц. Румен Драганов.
„Има увеличение от 3 до 500 пътувания на българи в България вследствие на това, че те тръгнаха към други дестинации. От тази гледна точка намира изключително голяма заетост на семейните хотели, къщите за гости, квартири. В първата половина на август се вижда, че дори няма места за паркиране в такива градчета като Поморие, Приморско, Созопол, Синеморец. Китен, Ахтопол“, каза още той.
Разстоянието също е било определящо в избора на място за почивка, отбеляза Драганов.
Бившият министър на туризма Николина Ангелкова се бореше за по-ниската цена на чадърите и шезлонгите по морето. Дори на сайта на министерството в началото на сезона бе качена информация с цените. Защото всяко лято скъпите плажни принадлежности отблъскваха българите. Винаги се даваше пример с Гърция, където срещу едно кафе/фрапе получаваш безплатно място на плажа.
В крайна сметка цените на шезлонгите и чадърите и у нас бяха рязко намалени, на места дори не се таксуваха.
Два шезлонга и един чадър на някои места бяха 6 лв, на други 5, на Шкорпиловци – юг дори безплатни.
Николова обсъди с бранша критериите за отпускане на помощта от 10 млн. лв. за туроператори и турагенти
„Не бих казал, че това беше някаква определяща мярка. Тази по-добра цена и дори липсата на такава е голямо удобство. Чрез заведенията на място или човек консумира напитка или храна, в крайна сметка плаща някакви пари, които остават в местната икономика“, коментира за Novini.bg Румен Драганов.
В Албена и Балчик усетиха сериозно удара след COVID-19. Разчитащите повече на чуждестранни туристи курорти трябваше да спасяват сезона, като разчита предимно на румънците. Северните ни съседи са основната група почиващи и на двете места, показа проверка на Novini.bg
Албена е предпочитан заради това, че предлага туристически продукт, насочен повече към семейна почивка. През август плажовете бяха пълни именно с весели семейни групи от румънски туристи.
Балчик пък привлича с това, че исторически е свързан с Румъния. Там се намира архитектурно-парковият комплекс „Балчишки дворец“, създаден като лятна резиденция на румънската кралица Мария Единбургска. Балчик е бил окупиран от Румъния след Междусъюзническата война (1913 г.).
На румънците им е удобно да летуват по Северното Черноморие и заради това, че то им е сравнително близко.
Така румънците се превърнаха в спасителния пояс за бранша по северните курорти. Германски и английски туристи през август са по-малко. Появи се информация, че Албена вече е изпратила последната група германци. Нови чартъри не се очакват./Новините БГ

Още по темата