Карта на Европа, която показва страните, които са се възползвали от помощта на Плана Маршал (червените колони показват относителния дял от общата помощ за съответната страна).
На днешния ден през 1947 г. по време на реч в Харвардския университет държавният секретар на САЩ Джордж Маршал призовава за оказване на икономическа помощ на следвоенна Европа.
Джордж Кетлет Маршал (George Catlett Marshall, Jr.) е американски армейски генерал и политик. Служил е като началник на генералния щаб на САЩ (1939-1945 г.), бил е държавен секретар на САЩ (1947-1949 г.) и министър на отбраната на САЩ (1950-1951 г.). Той е автор на плана Маршал за възстановяване на следвоенна Европа и един от инициаторите за създаване на НАТО.
През февруари 1947 г. президентът Хари Труман назначава Джордж Маршал за държавен секретар и му възлага цялата тежест на задачата за следвоенното възстановяване на международните връзки. През есента на същата година президентът се отчайва да постигне съглашение със Съветския съюз за бъдещето на Европа и решимостта на САЩ да спре съветската експанзия се изразява във военна помощ за Гърция и Турция. Обезпокоен от икономическата нестабилност на Европа и дейността на комунистическите партии, Джордж Маршал обявява в своя реч през 1947 г. в Харвард плана си за широкомащабна икономическа помощ на Европа: „Нашата политика е насочена не срещу една или друга страна или доктрина, а срещу глада, бедността, отчаянието и хаоса“, казва Джордж Маршал.
През септември 1947 г. шестнадесет европейски страни образуват Комитета за европейско сътрудничество, който разработва съвместна програма за икономическо възраждане на Европа след Втората световна война. За целта Конгресът на САЩ отделя 12 млрд. долара. Планът Маршал (официално Програма за европейско възстановяване) е най-голямата програма за икономическа помощ, на която именно се дължи осъществяването на така нареченото икономическо чудо на Германия през 50-те години на миналия век.
Планът е в действие в продължение на четири години от 8 април 1948 година. Целта на Съединените щати е да се възстановят засегнатите от войната области, да се премахнат търговските бариери, да се модернизира промишлеността и да се възстанови икономическият просперитет на Европа като преграда пред разпространението на комунизма. Част от плана е също премахването на множество регулации и насърчаване на ръста на производителността и членството в профсъюзи.
За администрацията във Вашингтон е очевидно, че не е в ничий интерес да се допусне срутването на една съществена част от световната икономика и търговия, каквото представлява Европа. Освен това разорена и бедстваща, Европа би станала лесна жертва на комунистическата пропаганда и на съветското политическо настъпление, е позицията на САЩ. Главното условие за получаване на американска финансова помощ е правителствата да представят своите проекти за икономическо възстановяване и да отчитат точно как се реализират и в кои сектори се влагат отпуснатите средства. Отбелязано е, че няма да се подкрепят режими, които насилствено се опитват да останат постоянно на власт или възпрепятстват свободното възстановяване и развитие на други държави. Съветската дипломация се противопостая, тъй като не желае финансовата помощ да попречи на започналото изграждане на тоталитарна система от сталинистки тип в източноевропейските държави и обвързването на техните икономики със съветската.
За прилагане в действие на американското предложение, френското и британското правителство решават да се проведе международна конференция с участието на европейските държави, заинтересовани от външната финансова помощ, на която да се изработи обща програма за следвоенно възстановяване.
На 1 юли 1947 година излиза официалната съветска позиция, която е категорично против. Четири дни след като е официално поканена, на 8 юли 1947 година българската страна отказва да участва. От Източна Европа единствено Чехословакия първоначално приема, но под натиск и обещания от СССР също отказва.
