България е една от трите страни – членки на ЕС, които не са установили със закон никакви критерии за актуализиране на минималните работни заплати. Другите две са Румъния и Естония. Това се разбира от разпространения документ на Европейската комисия, с който се обявява началото на втория етап от консултацията по въпроса с европейските синдикати и организации на работодателите.
Пандемията от Covid-19 имаше отрицателен ефект върху икономиката на страните-членки, предприятията и доходите на работниците и техните семейства, подчертават от Комисията и допълват, че неравенствата са се задълбочили.
Същевременно оттам посочват, че с тези консултации не се цели въвеждането на минимална работна заплата в ЕС, нито хармонизиране на системите за нейното определяне, а се търсят възможности, чрез които да се гарантира, че минималните заплати се определят на подходящо равнище и защитават всички работници. В отговорите от първия етап социалните партньори са били категорични, че колективното договаряне играе ключова роля.
Говорителят на Еврокомисията Марта Виечорек заяви, че институцията разглежда два варианта за тази цел – обвързващи критерии чрез директивата в частта й за условията на работа и препоръки на Съвета, които нямат обвързващ характер и ще дадат насоки и рамка на действие. „Важно е да се подчертае, че и в двата случая – директива или препоръки на Съвета, това няма да отнеме свободата на социалните партньори да установят равнището на минималната работна заплата. Сега ние търсим гледните им точки за възможностите като правен инструмент“, посочи тя.
Партньорите трябва да отговорят на въпросите до 4-ти септември.
Първият етап от консултациите беше между 14 януари и 25 февруари. Тогава Комисията получи отговор от 23 европейски социални партньори. Въз основа на тях тя заключи, че са необходими допълнителни действия на равнище Европейски съюз.
