Как да не я заобича човек! Надя Тодорова олицетворяваше манталитета на обикновената българка по времето на соца – труженичка, която трябва да откликне едновременно и на потребностите на домашната трапеза, и на обществения живот.Актрисата изигра почти всички характерни роли на хитреците, които и без образование добре подреждаха живота си в предишния строй: барман, сервитьор, бакалин, склададжия на дефицитни стоки, служител в мототехника и автосервиз, в специалните магазини на „Кореком“ и пр. Помните ли фразата й: „Имам златна професия – фризьорка съм“?И днес, гледайки тези филми и роли на актрисата, би следвало да се замислим: Промени ли се манталитета ни през всичките тези години след 90-а?! Издигнахме ли образованите хора – те да ни бъдат флагман, или запазихме статуквото на хитреците с малки възможности и големи амбиции?! Справихме ли се с връзкарството, с „купуването“ на влияние, изгода, облагодетелстване и фалшиво придобити права?!Какво променихме в живота си?!
Надя Тодорова умееш да превърне малките роли в „главни“, именно защото талантът й умееше да представи нещата в крещящата им естественост – такива, каквито всички ние ги виждахме, но откъм комичната им страна. Без да си направим равносметка, кой е виновен, и може ли да се поправи животът ни.
Иван Андонов, който беше по природа сдържан човек, от възторг я грабнал на снимачната площадка, след сцената във филма му „Опасен чар“, в която героинята й „Седларова“ произнася култовата реплика: „Роднина – милиционер, роднина – милиционер“. Режисьорът на филма й се обяснил „в любов“, а тя, по нейното признание в едно интервю, винаги искала да играе „любовни“ роли, ама не я канели – за тях избирали все „други“?
Емблематичен ще остане епизодът в „Дами канят“, в който актрисата флиртува с героя на Стефан Данаилов – инструкторът по кормуване Яким. 50 и кусур годишната й героиня „Димитрова“ се оказва истински „барут“ – с жаден поглед се нахвърля на младока, и недвусмислено му подсказва, че е готова даже да „избяга“ от „прованса“ с него.
Поетичните й изблици с „Вземи ме, лодкарю, на своята ладия лека“, съпоставени на крупната й фигура, караха салоните да се заливат в зрителски смях, а фразата „Няма марка, няма цена – специално снабдяване“ недвусмислено пораждаше в главата на всеки зрител „събирателен образ“ на обществените отношения в късния ни соц.
Публиката се забавляваше от всеки поглед и жест на актрисата, и се залива и до днес в смях от любовната жар на сластната „Димитрова“, която всеки път изненадва инструктора Яким с подаръци и неизчерпаема страст.
Артистичната жилка на Надя Тодорова тръгва от нейния баща, който бил запален киноман. След като известно време работил в столичното кино „Одеон“, той бил поканен в Асеновград да открие първото кино там. Залюбил се с майката на Надя и останал „заврян“ зет в града.
Надя дебютира в аматьорска театрална трупа, но макар и да е самоука актриса, талантът й е забелязан и получава покани да играе на театралните сцени в много градове в страната: Габрово, Сливен, Пазарджик и Смолян.
Първата й роля в киното е в „Трудна любов“ на Иван Андонов. Именно там я забелязва тогавашният директор на Сатиричния театър Младен Киселов, който я поканил на работа в Софийския театър, но актрисата препочела да си остане в родния Асеновград. Талантът й се помнеше и отдалеко, и тя постоянно имаше покани от „софийските“ режисьори да внесе колорит във филмите им.
През 1952-ра актрисата се омъжва за Никола Теменугов, и бракът им е бил повече от щастлив. Празнуват златна сватба през 2002-ра, че дори сключват и църковен брак на стари години, за да „застраховат“ любовта си. Така че, макар в киното да не е изиграла мечтаните „любовни“ роли, в живота Надя Тодорова е имала голям късмет да изживее живота си с истинска любов.
Плод на тази любов е дъщеря й – реставраторката Антоанета Теменугова, при която актрисата живя след като през 2009-а година остана вдовица, в Чехия.
Надя Тодорова е играла в повече от 30 филма, сред които са не само споменатите култови комедии, но и филми като „Записки по българските въстания“, „Снаха“, „Дунав мост“, „Вчера“, „Ако те има“, „Куче в чекмедже“, „Илюзия“, „Мигове в кибритена кутийка“, „Войната на таралежите“ , „Самодивско хоро“, и много други, все любими български филми.
Плод на уважението към таланта и човешката същност на актрисата Надя Тодорова са заснетият през 2005-а година документален филм на БНТ за нея в рубриката „Умно село“; филмът „Голямата актриса на малките роли“ (2010) на режисьора Ангел Бончев, и разбира се – пълната с почитатели зала на посмъртното представяне на биографичната й книга през 2017-а година.
Актрисата е носител на много отличия и награди: орден „Кирил и Методий“ – II степен, на Министерство на културата, на много награди от националните прегледи на българската драма и театър; почетен гражданин е на Асеновград.
Освен филмовите си роли, Надя Тодорова остави незабравими спомени и у театралната публика на незабравимите спектакли с нейно участие „Мотопедът“ от Недялко Йорданов, „На дъното“ от Максим Горки и „Свекърва“ на Антон Срашимиров.
Неподражаемото по своята естественост и колорит покритие на образите, които пресъздаваше актрисата, я правят незабравима и специално „записана“ в сърцата на българската публика. Тя наистина беше, и си остана Голяма в спомените ни. Защото в изкуството, за да направиш значима и запомняща се малката роля, наистина се иска много голям талант.
Поклон пред паметта на Голямата Надя Тодорова!
