Днес Унгария отбелязват своя национален празник – Деня на Св. Стефан I – първи крал и основател на държавата, която той управлява от 1000 до 1038 година.
Свети Стефан I Унгарски или Ищван Свети е коронован като първи апостолически крал на Унгария на Рождество Христово в зората на хилядолетието – съвпадението между кръщене и коронясване на новия крал и хилядолетната годишнина от Божието рождение е може би целенасочена.
Унгарското име на страната е Magyarország, съставено от magyar („унгарски“) и ország („страна“). Думата magyar идва от magyeri ( маджари“), едно от седемте главни полуномадски унгарски племена, които се установяват в Централна Европа в края на IX век.
Около 65% от БВП се осигурява от сектора на услугите, 31.2% от индустрията и едва 3.8% от селското стопанство.
Голяма роля за унгарското стопанство играе туристическият сектор. Важни туристически центрове са столицата Будапеща и езерото Балатон.
Половината от износа се пада на изделия на машиностроенето и автомобилостроенето. Важни индустриални райони са областта на столицата Будапеща и западната част на страната около границата с Австрия.
България и Унгария развиват активни търговско-икономически отношения. Още през 2012 г. стокообменът прескочи границата от един милиард евро и продължава да расте. През изминалите години търговското салдото обаче е отрицателно за България.
През миналата година фирмите от двете страни са изтъргували стоки на обща стойност 1.71 млрд. евро (+6.2%). Износът е бил за 516.2 млн. евро като расте със 7.9%, а вносът е в размер на 1.99 млрд. евро и се увеличава с 3.6 на сто.
През първото тримесечие на тази година също има увеличение и в износа, и във вноса.
Съществува потенциал за нарастване на обемите в двустранната търговия в областите: машиностроене, електроника и електротехника, фармацевтика, хранително-вкусова промишленост, текстилна и трикотажна промишленост, информатика и комуникационни технологии.
Ценен за България може да е и опитът на Унгария по въвеждането на дуалното обучение. В тази страна 330 професионални училища са минали към министерството на икономиката. Ежегодно министерството и стопанската камара определят приоритетни специалности за професионално обучение според нуждите на бизнеса, обучението по които се субсидира от държавата.
Унгария е една от водещите страни като чуждестранен инвеститор в България. Най-големи са вложенията в банковата сфера. Достатъчно е да споменем „ОТР Group, която купи „Банка ДСК“. Инвестиции има в електрониката. „Видеотон“ развива дейност у нас след като купи ДЗУ в Стара Загора. Унгарски фирми имат проекти в селското стопанство и биотехнологиите, например, „Агро Легато България“. В продажбите на дребно унгарската верига супермаркети CBA работи у нас от юни 2003 г. чрез „СБА България“ ООД и има седем регионални центъра и над 170 обекта в цялата страна за продажба на хранителни стоки. Във фармацевтиката имат инвестиции у нас „Гедеон Рихтер“ и ТП ЕГИС. „Дунапак“ е голям производител на опакоки. В информационните технолигии има унгарско присъствие, в сферата на услугите също има интерес за инвестиции. Повечето унгарски фирми търсят партньорства в България, създават смесени дружества. По този начин може да се излиза и на трети пазари. А Унгария може да бъде своеобразен мост на България към пазарите в Европа.
В края на миналата година преките чуждестранни инвестиции от тази страна възлизат на 1.534 млрд. евро.
Унгарските туристи проявяват променлив интерес към България. През миналата година 89 661 гости от тази страна са били у нас, което е ръст от 28.7% на годишна база. Но пък данните от Министерството на икономиката показват, че през 2018-а е имало спад с почти същия процент.
Българите проявяват постоянен и растящ интерес към Унгария, което се потвърждава от растящия брой туристи към тази централноевропейска страна. През миналата година 71 168 туристи са пътували в тази посока.
През първото тримесечие на тази година расте броят на унгарските туристи у нас спрямо същия период на миналата година, но по-малко са българите, пътували за тази центрланоевропейска страна.
