Да не отпада „славянската писменост“ от формулировката за празника 24 май. Това поискаха по-голямата част от учените, участвали в обществено обсъждане по темата в парламентарната комисия по образование.
Депутатите вече приеха на първо четене 24 май да стане празник на „българската“ писменост.
Преподаватели от университети припомниха, че дебатът се води със закъснение – след първото гласуване в парламента, а не преди това. Учени казаха, че признатото дори от папата дело на Кирил и Методий е допринесло за християнизирането на Европа, а предложението създава опасност Сърбия и Русия да се определят като център на славянството. Несъгласните посочиха, че по-тясната формулировка за българския празник също ще наблегне на ролята на България.
От името на вносителите депутатът от „Обединените патриоти“ Милен Михов каза, че с предложението са искали да сложат именно българския принос в центъра, но се застрахова, че: „Нито искаме да влизаме в конфронтация на Изток, нито искаме да услужим на Запад“.
Председателят на Комисията по образование Милена Дамянова обеща, че ще се опитат да намерят компромисен вариант. „Нека да се опитаме максимално широко да обсъдим предложението“, призова тя.
На първо четене предложението мина с промени в Кодекса на труда.
