Политиците воюват, маскирани до един като спасители на нацията. Българите зарязаха страха от коронавируса, свалиха маските и протестират по улиците и площадите. Едни – защото смятат, че така повече не може и е време най-после господар у нас да е законът, пред когото всички да сме равни. Други, защото се чувстват удобно в статуквото и не искат някой да го наруши. Трети /онези с черните фланелки/ – от любов към спорта. Или по-скоро към неговите корени, когато племето е избирало Вожда след бой до смърт между най-яките мъжаги.
Политици пак се оказаха неподготвени да реагират в ситуация на площадна демокрация.
Какво следва?
Пред България има поне пет сценария в очертаващото се лято на протестите до дупка.
1. Борисов хвърля светкавично оставка
Този мач премиерът вече го е играл и винаги го е печелил. Логиката на такова действие е Борисов да хване неподготвени за избори основните си опоненти, да спечели извънредните избори и да си осигури нова дълга писта в управлението.
Пред подобен сценарий обаче днес има редица въпросителни. Първо – дали след оставката на сегашния кабинет може да бъде излъчен друг в рамките на мандата на действащия парламент. Такава хипотеза съществува, но едва ли може да бъде реализирана без участието на ГЕРБ, което прави процедурата безсмислена.
Второ – дали при лоша конфигурация в бъдещия парламент няма да се стигне до продължителна правителствена криза, което да даде възможност на президента Румен Радев да упражнява дълго време и изпълнителната власт чрез назначен от него служебен кабинет. Защото има такава опасност и Борисов едва ли ще поеме риска да подари властта на президента точно сега. В този смисъл сценарият със светкавичната оставка изглежда най-нелогичен.
2. Борисов прави поредните рокади в кабинета и продължава до края на мандата
За да реализира подобна идея, премиерът първо трябва да успокои страстите на улицата. Той вече опитва да направи това с призива, че в момента България най-много има нужда от единение. И подаде ръка на всички, както често го е правил. Предупреди, че се задава страшна икономическа криза, а и пандемията от коронавируса не е отминала. А в подобна ситуация ще е самоубийство да оставим за дълго държавата без отговорна изпълнителна власт, която да изпълнява уверено и отговорно важните си управленски задачи.
За решението кабинетът да изкара пълния си мандат, дори увеличен със срока на извънредното положение, Борисов може да извади дузина аргументи – колко важно е здравната система да е стабилна в тежките времена с COVID-19, колко важно е държавата да е в кондиция, за да помага адекватно на бизнеса в задаваща се икономическа криза, колко важно е България да има стабилно правителство в първите си месеци в чакалнята на Еврозоната, колко важно е да сме силни, когато се договарят европейските фондове за следващия програмен период и разпределението на средствата от солидарния фонд на ЕС за справяне с последствията от пандемията. Въпросът е дали Борисов ще успее да направи такива промени в кабинета, с които да убеди недоволните, че сегашното правителство е най-добрият вариант пред българите и реална алтернатива няма.
Другият капан пред премиера при сценарий №1 е опонентите му да получат достатъчно време до парламентарните избори, в което да успеят да създадат мощна АнтиГЕРБ коалиция и Борисов да загуби вота догодина. Затова той има следващ ход:
3. Вместо „Борисов 4“ – „Дончев 1“
Ако протестите не стихнат в следващите месеци и се стигне до още кръв по жълтите павета, от което Борисов винаги много се е страхувал, той може да се оттегли временно от властта като знак на съпричастност с протестиращите. Тогава ГЕРБ може да състави нов кабинет, оглавен от човек, около когото може да получи по-широк консенсус. Вече се говори, че такава фигура е вицепремиерът Томислав Дончев. Подобен ход ще даде възможност на Борисов да се съсредоточи върху реформата в ГЕРБ, която отдавна обещава, и да се яви на следващите избори в още по-добра кондиция.
За този сценарий обаче се изисква голяма смелост и сериозна предварителна работа с евентуалните бъдещи партньори в управлението.
4. Избори до дупка и още по-дълбока икономическа криза
В навечерието на първия протест в София политолозите у нас бяха единодушни – ГЕРБ няма алтернатива и това е проблем. След като президентът Румен Радев обаче пое риска да се превърне в говорител, а и обединител на недоволните, ситуацията изглежда различна. Ако площадният натиск върху правителството успее, днешните съмишленици в протестите могат да се окажат и партньори в едно бъдещо управление. Тогава обаче ще дойде истинският проблем – как тези, които днес подскачат заедно срещу Борисов, но иначе са „орел, рак и щука“, ще успеят да потиснат важността на собствените си личности и политически различия и ще съставят работещо правителство.
И чии идеи ще са водещи в бъдещата управленска платформа – на десния Христо Иванов, на още по-десния Цветан Цветанов, на популистите Слави Трифонов и Мая Манолова, на соцлидерката Корнелия Нинова, на новия български дисидент Васил Божков или на доста аморфния засега като политически възгледи президент Румен Радев. Ясно е, че единственото, което би обединило тази хора, е омразата им към Борисов и ГЕРБ. От историята обаче е известно, че винаги, когато държавата се е управлявала от подобен клуб по интереси, се стига до дълбока икономическа криза.
5. Курс към промяна на политическия модел и президентска република
За това, че за 30 години България не можа да изгради своето успешно и активно гражданско общество, което да използва инструментите на безспорно добрия и демократичен модел на парламентарна република, се говори отдавна. Макар изборите да са на всеки 4 години, така и не се научихме да наказваме политическата класа с бюлетина в ръката. Не сме доволни от нея и често я ругаем, сякаш забравяйки, че тя си е изцяло наша заслуга. Усещането за липса на алтернатива кара все повече българи да признават, че тази демокрация не е за нас и ни трябва „бащица“, който да удря с юмрук по масата и да решава сам всички проблеми. Никой от отговорните политици не го казва на глас, но много от тях са убедени, че за България е по-подходящ политически модел с повече еднолична власт подобно на Русия, Турция или САЩ.
Засега никой не говори за смяна на конституцията, но със сигурност много хора си го мислят. Въпросът е дали подобно нещо минава през главата и на Румен Радев, който в момента е най-близо до образа на „месията“, който може да решава вместо нас.
В действащата българска конституция обаче са заложени достатъчно ограничения и капани пред всеки, на когото му хрумне да променя политическия модел, без да вади танковете на улицата. За смяна на конституцията е нужно Велико Народно събрание с 400 мажоритарно избрани депутати. Следващата стъпка е две трети от тях да гласуват за евентуална промяна на управленския модел от парламентарна в президентска република. Нещо, което поне засега изглежда невъзможно за нито един български политик или за дадена партия.
Ако сложим на кантара всички „за“ и „против“ петте основни сценария, ще видим, че засега е най-реалистично е да се реализират вторият или третият. И двата с водещата роля на премиера Борисов./Вестник Марица
