В България обикновено не обичаме да говорим за проблемите си. Сякаш се срамуваме от тях. Избягваме да търсим помощ. Често пъти обаче това ни завърта в един порочен кръг, от който накрая трудно се излиза.
На всеки се е случвало да хапне повече. Особено в съвременния свят, в който сме заобиколени от безброй изкушения.
Яде ви се нещо сладко – взимате си блокче шоколад, две, три… и накрая изяждате целия. А след него продължавате да мислите за храна. Решавате да хапнете още малко. Без в действителност да сте гладни.
Когато това се превърне в редовна практика обаче, очевидно налице е проблем. И то сериозен.
Храненето е нещо, което се контролира от безброй фактори – навици, наличие на храна, апетит, културни традиции и особености, семейна среда. Хранителните разстройства на практика представляват някакъв вид нарушения в хранителното поведение. В едни случаи това може да бъде нездравословно намаляване на консумираната храна, а в други – системно преяждане и вманиачаване за външния вид и цифрите, които показва кантарът.
Често подобен тип проблеми водят след себе си и други последици за здравословното състояние на човек. Възможно е да отключим депресия, да започнем да злоупотребяваме с психоактивни вещества, да бъдем непрекъснато нервни. Като накрая се стигне до липса на социални контакти, сомоизолация, развалени взаимоотношения със семейство и приятели.
Кои са основните видове хранителни разстройства?
Има много разновидности на хранителните разстройства. Най-лошото е, че в някои случаи те водят след себе си редица усложнения, които дори могат да предизвикат смърт.
Анорексия
Анорексията (Анорексия невроза) най-често засяга жените през ранните години на юношеството. Те отказват да се хранят поради нереалистична оценка на собственото тегло, което смятат за наднормено. Заболяването се развива на психическа основа.
Болните от анорексия отказват да се хранят редовно. Те подбират само няколко вида храни или минимално хранене въобще – една ябълка, един лимон дневно. Проявена в тежка форма, болестта крие опасна за живота значителна загуба на тегло плюс безпокойство, умора, слабост, косопад.
Проблемите най-често са свързани със семейната сфера, интимния живот, неудовлетворителното отношение на приятели и връстници. Обикновено се появяват натрапчиви мисли, че ако отслабнат, ще се случат определени неща, например, че ще бъдат по-щастливи, ще са по-харесвани, животът им ще се промени в положителна насока.
Булимия
Булимията е друг тип хранително разстройство. Характеризира се с преяждане, тъпчене с храна, или консумиране на големи количества храна за кратък период от време, което обаче е характерно последвано от желание за освобождаване от тази храна, независимо дали чрез повръщане, разхлабително, вземане на стимуланти или физически упражнения, което е свързано с безпокойство относно теглото, което при такъв вид хранене бързо и прогресивно нараства.
Възможно е теглото на болния да е в норма. Честото повръщане води до изтощение, увреждане на зъбите, гърлото е постоянно раздразнено, налице са болки в корема, подуване, храносмилателни и метаболитни смущения.
Системното преяждане (хиперфагия) е често срещано хранително разстройство, което се характеризира с три основни симптома:
чести епизоди на неконтролируем прием на различни видове храначувство на вина и дискомфорт по време на и след преяжданетолипса на опити за компенсация на преяждането с повръщане, усилени тренировки или много строга диета.
Често системното преяждане се съпътства от депресия. Учените все още изследват дали дисбаланса на някои химически субстанции в мозъка може да оказва влияние върху появата на това разстройство.
Хората с такова хранително разстройство много често използват храната средство за утеха или пък като награда за някакво постижение.
В САЩ това е най-разпространеното хранително разстройство, като броят на заболелите е три пъти по голям от страдащите от булимия и анорексия взети заедно, сочат данни на NEDA – National Eating Disorder Association.
Като хранително разстройство на психична основа е обявено официално през 2013 г. в петото издание на DSM (Диагностичният и статистически наръчник на психичните разстройства на Американската психиатрична асоциация).
Орторексията е манията да консумираме само и единствено здравословна храна. Когато от менюто обаче се изключат важни хранителни продукти и се стигне до недохранване, тази обсебваща идея се превръща в болест.
За разлика от анорексията или булимията, хората с орторексия рядко са фокусирани върху отслабването. Вместо това те са изключително вманиачени по „чистотата“ на храната и ползите от здравословното хранене.
Медицинската общност започва да разпознава орторексията, въпреки че нито Американската психиатрична асоциация, нито DSM-5 (The Diagnostic and Statistical Manual of Mental Disorders) официално определят състоянието като хранително разстройство.
Как всъщност се отключват подобни заболявания?
Има редица теории за това какво отключва тези заболявания. Най-често срещаната се свързва с неудовлетвореността на човек към собствения му живот, проблеми в семейството, работата, недоволство от резултатите и успехите му.
Как да се справим?
За съжаление практиката показва, че преодоляването на хранително разстройство не е лека задача. На някои хора им отнема много години, преди да могат да твърдят, че са се справили с проблема. Най-лошата услуга, която можем да си направим обаче е не признаем пред себе си и близките си, че имаме нужда от помощ и да се затворим в себе си. Не трябва да забравяме, че ключът в голяма частност се крие вътре в нас. И стига да поискаме нещо, то невъзможни неща няма./Вести БГ
