Четири политически формации се очертават като сигурни и още три като потенциално възможни участници в следващия парламент. Политическата коалиция ГЕРБ-СДС засега запазва лидерската си позиция, следвана на сравнително близка дистанция от коалицията „БСП за България“. Напрегната до последния момент може да се окаже и битката за третото място между партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ и ДПС, които също със сигурност ще формират свои парламентарни групи. В различна степен имат шансове за бъдещо парламентарно представителство още две коалиции („Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“), както и една партия (ВМРО). Това показват данни от проучване на агенция „Афис“, направено в периода 12-17 февруари. То е реализирано със собствени средства, интервюирани са 1000 лица в домовете им.
От „Афис“ отчитат и нетипично висок дял на така наречените „Други партии“, които ще привлекат гласове, но ще останат извън парламента, като не са малко и формациите, които ще останат под 4-процентовия праг, но ще прескочат един процент от гласовете. Най-висок резултат сред тях показва „Възраждане“ с 2,2 % доверие.
На пръв прочит данните правят впечатление с три неща:
Първо, който и да е победителят на предстоящите избори, успехът му ще бъде постигнат по крайно неубедителен начин, тъй като няма да разполага с достатъчно голяма парламентарна група, за да може с лекота да формира коалиционно взаимодействие с други парламентарно представени политически сили. Коалиционната формула на бъдещото управление на държавата, ако такава бъде договорена успешно, е неизбежна.
Второ, за първи път сред потенциалните парламентарни призьори личат имената не на една, а на две съвсем нови формации, които на предстоящите избори ще направят своя политически дебют. Този факт затвърждава извода, който правят редица наблюдатели и коментатори, че политическата криза, започнала през миналото лято, продължава да се задълбочава и изборите, какъвто и да е резултатът от тях, няма да предложат развръзка и да очертаят пътища към стабилизация на политическата система.
Трето, данните свидетелстват за очертаваща се широка фрагментация на вота, заради което е възможно голяма част от българските избиратели да останат непредставени в следващия парламент. Освен, че е нетипично висок делът на така наречените „Други партии“, които ще привлекат гласове, но ще останат извън парламента, не са малко и формациите, които ще останат под 4-процентовия праг, но ще прескочат „заветния“ един процент от гласовете.
Парадоксите нямат край: над един процент от проучването получава и партия, която не само не е регистрирана за участие в предстоящите избори, но и изобщо не е подавала заявление за регистрация – „Българско лято“.
Какво означава всичко това? Това, че мощните антиправителствени нагласи, зародили се през миналото лято, не намират концентриран израз и се разпръскват в много и различни посоки. По този начин многобройните заявки за битка срещу статуквото не са уплътнени с реални шансове да донесат желаната от мнозинството български граждани промяна.
По-малко от два месеца преди насрочените парламентарни избори кардиналният въпрос за хипотетичната избирателна активност остава без отговор. Едно е сигурно обаче: висока, традиционна или ниска активността ще разпредели гласовете на българските избиратели в различни пропорции между участниците в изборната надпревара.
Получените данни са ясно доказателство, че прогнозите за традиционна, а още повече за висока избирателна активност ще бъдат опровергани. Факторът, обосноваващ този извод, е продължаващата COVID-пандемия, чието развитие до изборите и в самия изборен ден никой не е в състояние да предвиди. Същевременно пандемията се превръща във все по-мощен източник на разнопосочни масови страхове, които може да отблъснат от избирателните урни голям брой пълнолетни граждани и да ги откажат от декларираното им към момента намерение да упражнят правото си на глас. Политиката, партийните заявки и послания минават на все по-заден план. Истината е, че пандемията ще нагласи изборния резултат.
Данните могат да се тълкуват и по следния начин: в случай, че електоралните нагласи до предстоящите избори се запазят на сегашното ниво, избирателната активност ще получи изражение в стойности около 3,1-3,2 млн. души. При условие обаче, че епидемичната обстановка се усложни с наближаването на изборната дата, тази активност може да спадне до 2,6-2,7 млн. души. Това означава, че от съществено значение за успеха или неуспеха на участващите в изборите политически формации е степента на мобилизация на техните ядра.
Това, което личи от получените данни е, че челната тройка на класацията се заема от формации, които към този момент са постигнали сравнително добра мобилизация на твърдите си ядра и до изборите ща полагат старания да разширят електоралното си влияние в периферни посоки. Нетипична за ДПС е сравнително по-ниската степен на мобилизация, но от опит знаем, че тази партия винаги е била подценявана в анкетна ситуация и в изборния ден винаги е получавала по-голяма подкрепа, отколкото са предвиждали прогнозите. Що се отнася до останалите потенциални претенденти за мандати в бъдещия парламент възможно е в крайна сметка изборният резултат да промени местата им в сегашната класация. Вижда се, че „ВМРО“ се радва на свръхмобилизирана подкрепа, а също от опит знаем, че на ниски нива на избирателна активност тази партия е поднасяла изненади. В същото време за „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“ ще е от съществено значение начинът, по който те ще проведат предизборната си кампания и доколко ще успеят да привлекат към урните по-многобройните си симпатизанти и потенциални гласоподаватели.
Очертават се парламентарни избори, които ще се проведат в непозната обстановка и с неясно продължение след изборите. Към този момент не бива да се изключват и предположенията за нестабилен парламент, над който още от първия ден на мандата ще надвисне призракът на предсрочните избори.
При подобна хипотеза ни предстои да преживеем още един парадокс: следващите парламентарни избори да са твърде скоро и дори да съвпаднат с насрочените в края на годината президентски избори. В този случай изборите ще бъдат подготвени от правителство, назначено от един от претендентите за поста на държавен глава.
